Тези притчи са сходни с предишната притча за неверния слуга, който разпилявал имота на своя господар. Те са четири и всички по различен начин ни убеждават в едно: да се стараем да даваме милостиня и да помагаме на ближния във всичко, в каквото можем, защото иначе не ще можем да се спасим.

В тези притчи се говори изобщо за всяко благодеяние, което сме длъжни да оказваме на ближния. А в притчата за девиците се говори главно за паричното подаяние. …

Но защо Христос в тази притча ни рисува не някакво обикновено лице, а девици? Нему било известно високото мнение на мнозина за девството. То и по своята природа е велико дело, което се вижда от това, че както в Стария Завет то не било пазено даже от светите и велики мъже, така и в Новия Завет не е възведено в необходим закон. Христос не дал за него заповед, а го предоставил на свободата воля на слушащите. … Христос дава тази притча, която може да убеди човека в това, че девството, макар и да било съединено с всички други добродетели, ако е чуждо на милосърдието, осъжда се заедно с прелюбодейните хора – и безчовечният, и немилосърдният се поставят наравно с тези, които пазят такова девство. Защото едните са завладени от плътска страст, а другите – от сребролюбие.

Затова именно бяха изключени от брачния чертог, защото нямаха масло; а маслото не е нищо друго освен милосърдието, милостинята, добросърдечието, закрилата на онеправданите и утешението на страдащите.

За милосърдието

На какво ни учи това? Че ако нашите собствени дела ни изменят, никой тогава не ще бъде в състояние да ни помогне, и не затова, че не ще иска, но затова, че няма да може.

“По-добре идете при продавачите и си купете”. Кои са тези продавачи? Бедните. Къде пък са те? Те са тук и само сега трябва да се търсят, а не в онова време.

Сегашното, а не бъдещето време, е време за приготвяне.

Виждаш ли колко често Христос прибавя тези думи, като показва, че незнанието на смъртния час е полезно за нас?
Къде са сега тези, които водях нехаен живот и ни отговарят, че при смъртта си ще оставят всичко на бедните? Нека те чуят тези думи и да се изправят. Защото мнозина са били грабвани от внезапна смърт, не са можели да извършат това в определеното от тях време и не са успявали да съобщят своята воля на роднините.

И тъй, в тази притча се говори за паричната милостиня, а в следващата се говори против тези, които не искат да помогнат на ближните нито с пари, нито с думи, нито с покровителство, нито с друго нещо, а всичко скриват.

“Аз щях да си прибера своето с лихва”, като разбира лихвата на проповедта – извършването на добри дела.

Какво показва това? Който е получил дара на словото и учителстването за в полза на другите и не се ползва от него, ще изгуби самия дар. И обратно, който се грижи за него, ще получи още повече. Онзи пък губи и това, което бил получил.

Виждаш ли, че не само грабителят, користолюбецът и злодеят се подхвърлят на най-ужасно мъчение, но и този, който не върши добро.

Нека обърнем внимание на тези думи. Докато има време, да се стараем за нашето спасение, да се запасим с елей за светилниците, да увеличаваме таланта. Ако тук бъдем лениви и живеем нехайно, там никой няма да ни окаже състрадание, макар и да бихме пролели реки от сълзи. Облеченият в нечисто облекло обвинил самия себе си – и все пак не получил полза. Този, който имал един талант, върнал повереното му сребро – и пак бил осъден. И девиците също умолявали, пристъпвали и чукали – но напразно и безуспешно.

И така, като знаем това, нека употребяваме и пари, и старание, и покровителство, и всичко изобщо в полза на ближния.

Със самите наименувания показва вътрешното състояние на всекиго, като нарича едните козли,а други – овци, и като показва, че първите не принасят никакъв плод, тъй като от козлите не се получава и най-малък плод, а вторите дават изобилен плод, тъй като овците принасят голяма полза с това, че дават вълна, мляко, агнета, каквито плодове козелът съвсем не дава.

При безсловесните животни принасянето или непринасянето на плод се намира в зависимост от тяхната природа, а при хората – от тяхната воля.

Ако цар покани някого на гощавка и каже на присъстващите хора от свитата си: “Отблагодарете се щедро на този човек заради мене. Когато бях беден, той ме нахрани и подслони, в трудно време ми стори много добрини.” – как няма всеки да даде цялото си състояние за този, на когото е благодарен царят, как няма да го зачете, как няма да се постарае да се сближи и сприятели с него?

Видяхте ли каква е силата на словото? Ако за цар, който е човек, тази постъпка има толкова голяма стойност, представи си как Христос в съдния ден призовава душите в присъствието на ангелите и на всяка друга небесна сила и казва: “Този Ме прие гостоприемно, когато бях на земята; този Ми стори хиляди добрини; този Ме приюти, когато бях странник.”

Девет слова за покаянието

И както по-горе Той каза, че неприемащите бедните ще бъдат наказани повече отколкото содомците, така и тука казва: “Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и на Мен не сте го сторили”.