Когато говори за признаците на Своето второ пришествие и за чудесата на прелъстителите, в същото време той предпазва учениците и относно мястото на това Свое пришествие. Тогава Той ще се яви не така, както се явил при първото Си пришествие във Витлеем, в един малък ъгъл на вселената, и когато отначало никой не знаел за това – а ще се яви открито и във всичката Си слава, тъй че няма да има нужда да се обявява това.

Като съобщил по какъв начин ще дойде антихристът, т.е. на определено място, Христос обяснява по какъв начин ще дойде Самият Той. А по какъв начин ще дойде Той? “Както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина Човешки. Защото където бъде трупът, там ще се съберат орлите” (Мат. 24:27-28).

Как блести мълнията? Не й е нужен вестител, не изисква проповедник, а в един миг се явява на цялата вселена – и на тези, които седят в домовете, и на тези, които се намират във вътрешните стаи на дома. Такова ще бъде и Христовото пришествие, което ще се яви изведнъж навсякъде поради сиянието на славата.

Христос говори и за друго знамение: “където бъде трупът, там ще се съберат орлите”, като указва с това на множеството ангели, мъченици и всички светии.

„Тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески“ – т.е. кръстът, който е по-светъл от слънцето, понеже слънцето потъмнява и се скрива, а кръстът се явява; той не би се явил, ако не беше много по-светъл от слънчевите лъчи. Но защо се явява това знамение? – За да похули безсрамието на юдеите.  Христос ще дойде на този съд, като има най-велико оправдание – кръста, като показва не само раните, но и унизителната смърт.

“Тогава ще се разплачат племената” – няма да има нужда от изобличение, след като видят кръста. А ще се разплачат, понеже не са получили никаква полза от Неговата смърт и са разпънали Този, на Когото били длъжни да се поклонят.

Виждали ли, колко страшно представя Христос Своето пришествие? Как ободрил сърцата на учениците? Заради това Той представил първо печалните знамения, а след това радостните, за да ги утеши и успокои по този начин.

Но защо Христос ще призовава избраните чрез ангели, щом Той ще дойде така явно? – За да ги почете и по този начин. Апостол Павел казва, че те ще бъдат грабнати на облаци. Като разсъждава за възкресението, той споменава и за това: „Защото сам Господ, – казва той, – с повеление, при гласа на архангел… ще слезе от небето.“ И тъй, ангели ще съберат възкръсналите, а облаците ще грабнат събраните, и всичко това ще стане в най-кратко време, в миг. Господ ще ги призовава не като пребъдва във висините, а сам ще дойде със тръбен глас.

Христос дал пример със смоковницата не само за обозначаване на времето – би могъл да го обозначи и по друг начин – но за да потвърди, че Неговото предсказание непременно ще се изпълни. И едното (разцъфването на дървото), и другото (Неговото второ пришествие) ще се изпълнят с еднаква необходимост. И изобщо Христос, както и апостол Павел, който Му подражава, когато говори за това, което непременно ще се случи, винаги използва като пример необходими естествени явления. Ето защо и когато беседва за възкресението на мъртвите, Той казва: “ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; Ако умре, принася много плод (Йоан 12:24). И блаженият апостол Павел, който Му подражава, употребява същия пример в размислите си с коринтяни за възкресението: “безумецо – казва той – това, което ти сееш, няма да оживее, ако не умре”. (1 Кор. 15:36)

Какво разбира Господ под думите “всичко това”?

Това, което станало с Йерусалим: войни, глад, мор, земетресения, лъжехристи, лъжепророци, повсеместно разпространение на Евангелието, въстания, раздори и всичко това трябва да се случи до Неговото пришествие.

Но защо Той казал “този род”?

Тука Той говори не за поколението, което тогава живеело, но за вярващите. Родът се обозначава не само по време, но и по вида на религията и живота, както например, когато се казва: “такъв е родът на ония, които Го търсят”(Пс. 23:6)

С думите “нито ангелите” Христос удържа учениците Си, да не се стараят да узнаят това, което не знаят и самите ангели. А с думите “нито Синът” забранява не само да знаят, но и да питат за това.

Че тези думи са казани от Него именно с това намерение, разбери по това, как Той още по-категорично им забранява това любопитство след възкресението Си. И ако сега посочил много признаци, тогава само казал: “не се пада вам да знаете времето и годините” (Деян. 1:7). … Христос твърде много се грижил за това, да уважават учениците Му и да няма нищо скрито от тях; но в този случай предоставя на самия Отец да знае времената и сроковете, за да внуши страх към делото и да им забрани даже да питат за това. …

Ако всичко чрез Него стана и без Него не стана нито едно (Йоан 1:3) как може да се мисли, че Той не е знаел този ден? Този, Който сътвори вековете, е сътворил без съмнение и времената. Ако пък е сътворил времената, сътворил е и деня. Нима може Той да не знае деня, който Сам е сътворил?

Христос казал това като доказателство, че ще дойде изведнъж и неочаквано, когато мнозинството ще се наслаждава от удоволствия. Същото изтъква и апостол Павел в следните си думи: “когато кажат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел” (1 Сол. 5:3). .. Но тук се подразбират удоволствията и мирът, които могат да бъдат само у безчувствени човеци. Затова именно и апостолът не е казал: когато настане мир, но “когато кажат: мир и безопасност”, като описва с това тяхната безчувственост, подобна на онази, която са имали хората в дните на Ной. Тогава те, без да обръщат внимание на огромните бедствия, прекарвали живота си в удоволствия, а праведните – напротив, в скръб и печал.

И “две жени мелещи” също служи като признак, че няма никак да Го очакват. При това взимат се и се оставят и слуги, и роби, и тези които ще се отдават на труд, и тези, които ще бездействат, с една дума – от всички състояния, както и в Стария Завет се казва: “от седящия на престола до робинята, която е на мелницата”. (Изх. 11:5)

Макар Христос и да е казал, че трудно е за богатите да се спасят, тука обаче уверява, че не всички те ще загинат, както и не всички бедни ще се спасят; но както от онези, така и от тези едни ще се спасят, а други ще загинат.

Аз даже си мисля, че тук се посочва, че Неговото пришествие ще стане през нощта. Същото потвърждава и евангелистът (Лука 17:34).

Не казал “не знам”, но “не знаете”.

Не им говори за часа, когато Той ще дойде, за да бъдат будни и винаги готови. Желаейки да бъдат винаги загрижени за посрещането Му и да бъдат винаги добродетелни, Той им казал, че ще дойде тогава, когато не Го очакват. Смисълът на Неговите думи е такъв: ако хората биха знаели кога ще умрат, без съмнение биха се погрижили за този час.

Но за да не се стараят да бъдат добродетелни само за деня на смъртта, Христос не открива нито деня на общия край, нито деня на смъртта на всекиго, искайки хората винаги да очакват този ден – така че да бъде предмет на постоянна грижа. Заради това остава в неизвестност и края на живота на всекиго.

Трябва да се отбележи, че това е казано не само за имота, но и за словото, и за силата, и за дарованията, и за всички задължения, възложени върху някого. Тази притча може да бъде отнесена и към гражданските началници: всеки е длъжен да употребява своите дарове за обща полза. Надарен ли си ти с премъдрост, или връчена ли ти е власт, богат ли си или имаш нещо друго – ти не трябва да употребяваш своите дарове във вреда на своите събратя или за собствената си гибел.

От споменатия в притчата слуга Спасителят иска две качества: благоразумие и вярност, защото грехът се извършва поради незарумие. “Верен” пък го нарича, защото не скрил нищо от имота на своя господар и нищо не изразходвал напразно и без цел. А “благоразумен” понеже умеел да употреби поверения му имот по правилния начин.

И на нас са нужни двете посочени качества, както за да не си присвояваме това, което принадлежи на Господ, така и за да извършваме правилна употреба на даруваното ни.

Виждаш ли каква мисъл се е появила у слугата поради неизвестността на деня? “Няма да си дойде скоро господарят ми”. Но ние в отговор на това ще кажем, че тази мисъл се е появила у него не понеже денят не бил известен, а понеже той е бил лош слуга.

А че Господ не се бави, чуй апостол Павел, който казва: “Господ е близо. Не се грижете за нищо” (Фил. 4:5) и “Идещият ще дойде и няма да се забави” (Евр. 10:37)

Обърни внимание и на следващите думи и забележи, как често Христос напомня за неизвестността на деня, като показва по този начин, че тази неизвестност е полезна за слугите и помага за събуждането им от сън.

Беседи върху Евангелието от Матей