С тези думи Той изобличава двойното зло в техните постъпки: именно това, че от подчинените си те изискват пълна и съвършена изправност в живота, без никакво снизхождение, докато на себе си позволяват пълна свобода на действията. А един добър ръководител би трябвало да постъпва обратно – да бъде строг и взискателен към самия себе си, а към подчинените си – милостив и снизходителен. Фарисеите обаче постъпвали точно наопаки.
Такива са и всички, които се занимават само с празнословие: те са строги и безпощадни към другите, защото сами не са изпитали колко трудно е да учиш с дела. Това зло също не е маловажно и придава още по-голяма тежест на предишните обвинения. Но виж как Спасителят още по-силно усилва това обвинение срещу книжниците.

Беседи върху евангелието от Матей

С тези думи Той ги изобличава за тяхната любов към суетата, която ги е погубила. По-рано описаните постъпки показваха тяхната жестокост и нехайство, а сега става ясно и тяхното неудържимо желание за слава. Именно то ги е отдалечило от Бога, накарало ги е да се подвизават на друго “състезателно поле” и ги е довело до гибел.

Наистина, каквито зрители има човек, такива подвизи и показва, стремейки се да им угоди. Който се състезава пред смели хора, се старае и сам да прояви смелост; който пред слаби и малодушни, става небрежен. Който има пред себе си зрители, които обичат да се смеят, се старае да бъде смешен, за да им достави удоволствие. А който е пред сериозни и стремящи се към мъдрост хора, и сам се стреми да бъде такъв, за да заслужи тяхната похвала.

Виж как и тук Спасителят усилва обвинението срещу фарисеите: Той не казва, че в едни случаи постъпват така, а в други иначе, а че във всички свои дела те са еднакви.

И така, като изобличава тяхната любов към суетата, Той показва още, че те не търсят слава чрез някакви важни или полезни дела – защото нямат истински добри дела – а се прославят с празни и нищожни неща, които издават тяхното покварено състояние.
„Разширяват хранилищата си и увеличават полите на дрехите си“ – казва Той.

Какво точно казва Той? “Не се наричайте учители.” И след това посочва и причината: “Защото един е вашият Учител, Христос, а всички вие сте братя;” и един не превъзхожда другия, понеже никой не притежава нищо свое.

Затова и апостол Павел казва: “Кой е Павел? Кой е Аполос? Кой е Кифа? Те са само служители” (1 Кор. 3:5). Той не казва „учители“.
И още: “И никого на земята не наричайте свой отец.” Това не значи, че изобщо не трябва да наричаме никого баща, а че трябва да знаем Кого всъщност трябва да наричаме Отец. Както учителят не е учител в истинския смисъл без Бога, така и бащата не е истински баща сам по себе си. Само Бог е причината за всичко – и за учителите, и за бащите.

Досега, когато изобличаваше пороците на фарисеите, Спасителят се обръщаше само към тях, защото тези пороци не били толкова тежки и важни, и не било нужно да предупреждава учениците Си за тях. Но когато стигнал до корена на всички злини – честолюбието и стремежа към учителските престоли – тогава Спасителят, разкривайки този порок, го изобличава с цялата строгост, възстава против него с цялата си ревност и сила, и вече се обръща и към Своите ученици.

Беседи върху Евангелието от Матей

Наистина, нищо не може да се сравни със смирението, и затова Спасителят често напомня за тази добродетел: и когато постави малки деца пред учениците, и в настоящата беседа, и когато, беседвайки на планината за блаженствата,  започна Своето слово със смирението,  и сега, когато изкоренява гордостта от самия ѝ корен, казвайки: „Който смири себе си, ще бъде възвишен.“

Виждаш ли как Той насочва слушателя към дела, напълно противоположни на гордостта? Той не само забранява да се търси първенство, но дори предписва да се избира последното място. Чрез това, казва Той, ще получиш онова, което желаеш. И така, който иска да бъде пръв, нека избере най-ниското място, защото: „Който смирява себе си, ще бъде възвисен.“

Но къде можем да намерим такова смиреномъдрие? Искате ли отново да влезем в града на добродетелта, в селенията на светците, т.е. в планините и усоите?

Там ще видим висотата на смиреномъдрието: там хора, които някога са блестели с почести в света или са се славели с богатство, сега се ограничават във всичко – нямат нито хубави дрехи, нито удобни жилища, нито слуги, и чрез всеки свой избор, като че с писания, изобразяват във всичко смирението .

Беседи върху Евангелието от Матей“ (омилия 72)

С тези думи Иисус Христос започва да изобличава книжниците и фарисеите, че са преситени, и, което е още по-страшно, че трупат богатства не от имотите на богатите, а от имуществото на вдовици, с което още повече увеличават тяхната нищета, вместо да я облекчат. Те не просто се хранят – те буквално изяждат бедните. И това грабителство прикриват с лицемерие, като се молят дълго и престорено.

Всеки, който върши зло, заслужава осъждане. Но онзи, който използва външна благочестивост, за да прикрие зли дела, заслужава още по-тежко наказание.

Защо тогава Христос не отнема званието на книжниците и фарисеите? Защото все още не е дошъл моментът. Той ги оставя за известно време, но предупреждава народа, за да не се заблуди от високия им сан и да не ги подражава, мислейки, че те са за пример.

Понеже по-рано Христос беше казал: „Всичко, което ви заповядват да спазвате – спазвайте и вършете“ (Мат. 23:3), сега Той предупреждава, за да не решат по-простодушните, че им е позволено всичко, и разкрива в какво точно книжниците изопачават Божия закон.

Когато трябваше да предписват нещо на другите, книжниците налагаха тежки и непоносими бремена. Но щом самите те трябваше да изпълнят нещо, заповядано от закона, постъпваха съвсем различно: не само че не вършеха нищо сами, но, което е още по-пагубно, развращаваха и другите.

Такива хора са като язва – със своето поведение водят другите към погибел, напълно противоположни на истинските учители. Защото ако делото на учителя е да спасява погиващия, то делото на погубителя е да съсипе онзи, който иска да се спаси.

Следва и друго изобличение: „Обикаляте море и суша, за да привлечете поне един човек; и щом го привлечете, правите го син на геената, два пъти по-зъл от вас.“ С други думи, макар че ви струва огромни усилия да привлечете някого, дори след това не умеете да го запазите. Макар че ние обикновено най-много се грижим за онова, което сме придобили с голям труд – вас дори това не ви прави по-грижовни.

Наистина, когато ученикът вижда покварени учители, той става по-лош и от тях, защото не се спира на тяхната степен на развращение – той отива по-далеч.

А когато ние, удостоени да бъдем храм на Бога, внезапно се превръщаме в гробове, които вместо благоухание съдържат зловоние, това е най-голямото бедствие. Да бъдеш гроб ти, в когото е живял Христос, в когото е действал Светият Дух, в когото са се извършили толкова тайнства – наистина какво нещастие е това!

Какъв плач и ридание заслужава това, когато членовете Христови се превръщат в гроб, пълен с нечистота!

Помисли си: как си се родил, с какво си бил удостоен, каква дреха си получил, как си бил направен храм – нетленен, прекрасен, украсен не със злато или бисери, а със Светия Дух, Който е несравнимо по-ценен от всичко друго.

Помисли още: в града не позволяват дори един гроб с мъртвец да остане вътре. Затова и ти не можеш да влезеш в горния град (небесния Йерусалим). Ако това е забранено тук, то още повече там.

Или, по-добре: дори тук, ако някой би започнал да носи мъртво тяло със себе си, всички биха му се смели и отбягвали от него. Кажи ми, ако някой навсякъде влачи мъртвец със себе си, няма ли всички да се отвратят и да избягат от него?

Така трябва да разсъждаваш и за себе си. Защото ти носиш нещо още по-ужасно – душа, умъртвена от греховете, душа, предадена на разложение.

Кой ще се смили над такъв човек? Ако ти сам не жалиш душата си, ще има ли някой друг, който да съжали човек, който сам е станал най-страшен и гибелен враг на самия себе си?

Беседи върху евангелието от Матей, 73

Христос казва „горко“ на книжниците и фарисеите не защото строят гробници на пророците или осъждат бащите си, а защото, както в първия случай, така и чрез престореното осъждане на делата на бащите си, те постъпват дори по-зле от тях.

А че тяхното осъждане било лицемерно, се казва у Лука, където те се наричат съучастници на бащите, понеже строят гробници на пророците: „Горко вам, че строите гробници на пророците, които бащите ви избиха – с това свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях: защото те избиха пророците, а вие им строите гробници“ (Лука 11:47–48). Тук Христос осъжда самото намерение, с което са ги строили – не в чест на убитите, а сякаш се гордеели с убийството, и от страх да не се загуби паметта за дръзкото престъпление с времето, въздигали нови паметници, след като старите се разрушили.

Те строели гробници не като израз на почит, а като трофеи, с великолепни сгради, и така показвали, че намират за славно делото на своите бащи, убийството на пророците.

Виж колко много Христос ги е предупреждавал! Той казвал: вие осъждате бащите си, като казвате, че не бихте били съучастници в делата им – и с това немалко ги посрамвал. После добавил: вие, като ги осъждате, вършите дори по-лошо от тях – и това също било достатъчно, за да ги засрами. Накрая казал: това няма да остане без наказание – и с тези думи ги изпълнил с най-голям страх, напомняйки им за геената. Но понеже геената им се струвала далечна, Христос им посочил предстоящите земни бедствия, като казал: „всичко това ще дойде върху този род“. Към наказанието Христос прибавил и най-големите страдания, заявявайки, че те ще понесат най-тежко наказание от всички – и въпреки това не станали по-добри. Но ако някой попита: защо именно те ще понесат най-тежко наказание?, бих отговорил: защото са постъпили по-жестоко и по-зле от всички, и не са се поучили от нищо случило се преди тях.

Беседи върху Евангелието от Матей

И това е глас на пламенна любов – силна и устремена към тях не само чрез отминалите, но и чрез бъдещите събития, защото тук Той говори за бъдещия ден на Своето Второ пришествие. Но какво означава това? Нима оттогава вече не Го виждали? Като казва „отсега нататък“, Той не посочва конкретния час, а цялото време до Неговите страдания. И тъй като те постоянно Го обвинявали, че е противник на Бога и враг на Божието, Той ги увещава да Го обикнат, като им показва Своето единомислие с Отца и Своето присъствие в пророците. Затова и използва същите думи, които говори и пророкът. Именно с тези думи Той предсказва и Възкресението, и Своето Второ пришествие, намеквайки дори и на невярващите, че тогава несъмнено ще Му се поклонят.