Виж с каква мъдрост, достойна за истински Учител, Спасителят им отговаря. Макар че садукеите Го доближиха с лукаво намерение, въпросът им всъщност произтичаше повече от незнание. Затова и Спасителят не ги нарича лицемери. А за да избегнат въпроса защо седем души са имали една и съща жена, садукеите се позовават на Моисей, макар – както вече казах – според мен цялата им история е измислена. Наистина, едва ли третият би я взел за жена, след като вече двама от съпрузите ѝ са починали. А ако все пак го беше направил, то четвъртият и петият едва ли щяха да се осмелят. И дори ако и те се съгласили, то със сигурност шестият и седмият биха се отказали, уплашени от същата участ. Защото юдеите по природа бяха склонни към такива страхове. Ако и днес мнозина се боят от подобни неща, то колко повече тогава, когато юдеите и без друго избягвали такива бракове, въпреки че законът ги задължавал към тях.

Беседи върху Евангелието от Матей

А как постъпва Христос? Той отговаря и на едното, и на другото, имайки предвид не толкова думите им, колкото намерението им. Както и преди, Той разкрива тайните им мисли – отчасти открито пред всички, а отчасти оставяйки изобличението на съвестта на самите питащи. Виж как ясно Той показва и двете неща: че ще има възкресение, и че то няма да бъде такова, каквото те си го представят. А какво им казва? „Заблуждавате се, защото не познавате Писанията, нито Божията сила.“ Тъй като те се позовават на Моисей и на Закона, сякаш го познават добре, Спасителят им показва, че самият им въпрос издава невежеството им относно Писанията. Затова именно са искали да Го изкушат – защото не са разбирали Писанията както трябва и не са познавали Божията сила. „Учудва ли ви, казва Той, че искушавате Мен, когото още не познавате, щом дори Божията сила не разбирате, въпреки че сте имали толкова доказателства за нея?“ А междувременно не сте я познали нито чрез Писанието, нито чрез основните истини на разума. А нали и чрез самия разум може да се разбере, че за Бога всичко е възможно.

Беседи върху Евангелието от Матей

Той отново затваря устата на садукеите с думите на Мойсей, понеже и те самите се позоваваха на Мойсей: относно възкресението на мъртвите Той казва: Не сте ли чели казаното вам от Бога: Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?
Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Бог не е Бог на несъществуващите и напълно унищожените, които никога
няма да възкръснат. Той не каза за Себе Си: Аз бях, а каза:
Аз съм Бог на съществуващите и на живите.

Както Адам, макар и да беше жив в деня, когато вкуси от дървото, веднага след Божия съд бе предаден на смърт, така и праотците, макар и да са умрели, остават живи според
обещанието за възкресение.

А как тогава на друго място е казано: за да господства и над мъртвите, и над живите (Римляни 14:9)? Това изречение не
противоречи на предходното, защото тук се говори за мъртвите, които някога ще оживеят. И все пак има разлика между думите. Трябва да се знае, че съществува и друга смърт,
за която е казано: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци (Лука 9:60). И като слушаше, народът се удивляваше на Неговото учение. Но от това не се възползваха садукеите,
които, победени, си тръгнаха, а народът, който Го слушаше с простота на сърцето.

И така, виж колко много чудеса и знамения е извършил Той, колко въпроси е предложил, колко доказателства е представил за Своето единство с Отца — както с думи, така и с дела — и каква похвала е изказал на законника, който казал, че Бог е един, още преди да зададе този въпрос, за да не могат фарисеите да кажат, че макар да върши чудеса, Той се оказва противник на закона и враг на Бога. Именно затова Той предлага този въпрос след толкова много доказателства, като незабележимо ги води към признание на Своята божественост.
Преди това Той беше предложил подобен въпрос на учениците Си — първо ги попита за кого Го почитат другите, а после за кого Го почитат самите те. Но фарисеите Той пита по различен начин. Иначе, ако беше попитал направо, те – свикнали да говорят без страх – веднага биха Го нарекли измамник и зъл човек. Затова Той изисква техния собствен съд.

Понеже Спасителят вече желаеше да отиде към страданието, Той привежда сега такова пророчество, в което ясно е наречен Господ; и го прави не случайно и без основание, а с достатъчна причина. Тъй като те не дадоха правилен отговор на първия Му въпрос (като Го нарекоха просто човек), в опровержение на тяхното погрешно мнение Той цитира думите на Давид, които ясно свидетелстват за Неговото Божество.

Те Го смятаха за обикновен човек, затова и казаха: от рода на Давид; но Спасителят поправя тяхното заблуждение, като привежда пророка, който утвърждава, че Той е Господ и истински Син Божий и че Му принадлежи еднаква чест с Отца.