Христос и преди често идваше в Йерусалим, но никога не влизаше с такава слава. Защо тогава сега влиза така?

Защото тогава все още беше началото на Неговото домостроителство и Сам Той не беше толкова познат; освен това, времето на страданията Му още не бе настъпило. Затова Той живееше, без да се отличава външно от другите, и по-често се скриваше; иначе явяването Му не би било толкова дивно, а само би разпалило още повече гнева на юдеите.

Но когато вече показа много знамения на Своята сила и кръстът беше при дверите, тогава Той вече се прославя по-открито и с по-голяма тържественост извършва всичко, което можеше да разпали ревността им.

Разбира се, Той можеше да направи това и от самото начало, но тогава това нямаше да бъде нито полезно, нито необходимо.

И дори тук, когато изглежда, че те изричаха нещо възвишено, тяхната мисъл беше земна, най-нищожна, долна и раболепна.

Ала Христос не правеше това от тщеславие, а за да изпълни пророчеството, както казах, да поучи, както и да утеши учениците, които тъгуваха за Неговата смърт, показвайки им, че Той понася всичко това доброволно.

Ти пък се удиви на това, с каква точност всичко е предсказано от пророците – едно от Давид, а друго от Захария.

Беседи върху Евангелието от Матей

За това говори и Йоан, само че той го споменава в началото на Евангелието си, а Матей – в края. Затова е вероятно, че такова събитие се е случило два пъти и при това в различно време. Това се вижда както от обстоятелствата на времето, така и от отговора на юдеите към Иисус.

При Йоан се казва, че това се е случило по време на самия празник Пасха, а при Матей – много преди Пасха. Там юдеите казват: „Какво знамение ще ни покажеш?“ (Йоан 2:18), а тук мълчат, въпреки че Христос ги упреква. Мълчат, защото всички вече са се удивлявали на Него.

Затова юдеите заслужават още по-голямо обвинение – защото Христос неведнъж извърши това, а те въпреки това не преставаха да търгуват в храма и наричаха Христос противник на Бога. А от това трябваше да разберат и честта, която Той въздаваше на Отца, и Неговото собствено могъщество.

Те виждаха как Той вършеше чудеса и как думите Му съответстваха на делата Му. Но дори това не ги убеди, а ги изпълни с негодувание, въпреки че бяха чували пророка, който говореше за това, и въпреки че децата, въпреки възрастта си, възхваляваха Иисус.

Затова Той ги изобличава, като им припомня думите на пророк Исайя: „Домът Ми дом на молитва ще се нарече“ (Ис. 56:7).

Но и юдеите не се трогнаха и от това – дори когато видяха последните Му чудеса и чуха децата, които Го прославяха, те силно негодуваха и Му казваха: „Чуваш ли какво говорят те?“

А Христос по-скоро би трябвало да им каже: „А вие чувате ли какво казват?“ – защото децата Го възхваляваха като Бог. Какво направи Христос? Понеже юдеите се противопоставяха на толкова очевидни знамения, Той, за да ги изобличи и да ги вразуми, им каза: „Никога ли не сте чели: ‘От устата на младенци и кърмачета Ти устрои похвала’?“

И добре каза „от устата“, защото думите им не идваха от техния разум, а Неговата сила движеше още несъвършения им език.

Това изобразяваше и езичниците, които преди бяха безмълвни, но после внезапно започнаха да изричат велики истини с убеденост и вяра, и същевременно немалко утешаваше апостолите. Защото, за да не се съмняват апостолите как, бидейки прости и необразовани хора, ще проповядват на народите, децата предварително премахнаха всяко тяхно безпокойство и им вдъхнаха непоколебима надежда, че Този, Който научи децата да възхваляват Господа, ще направи и тях красноречиви.

Това чудо показваше също, че Той е Господар на природата. Децата, които още не бяха достигнали зрялост, говореха велики и достойни за небето слова, а мъжете – думи, пълни с всякакво безумие.

Защо тогава Той огладнява сутринта? Като се подчинява на изискванията на плътта, Той с това показва нейната слабост.

И така, защо смокиновото дърво е било проклето? Заради учениците – именно, за да ги ободри.

Понеже Христос винаги благотвореше и никого не наказваше, а трябваше да покаже и Своето правосъдие и възмездие, за да узнаят и учениците, и юдеите, че Той, макар и да можеше да изсуши, подобно на смокиновото дърво, тези, които Го разпъват, все пак доброволно предава Себе Си на разпятие и не ги изсушава.

Той не пожела да покаже това над хора, а откри опита на Своето правосъдие над растението.

Нима не виждате безплодните дървета колко са силни, красиви, големи, гладки и високи? Но ако имахме градина, по-скоро щяхме да имаме нар и маслинови дървета, които дават плод, отколкото онези, които са ни само за наслада, а не за наша полза, и са ни малко полезни.

Такива са християните, които се грижат само за своите неща, или по-скоро не са и такива, защото те са за огъня, докато дърветата за украса се използват както за строеж, така и за безопасността на собствениците.

Такива са петте девици, чисти, разбира се, и порядъчни и мъдри, но безполезни за никого, затова са отхвърлери. Такива са и онези, които не са давали храна на Христос. Обърнете внимание, че нито един от тях не е обвинен в лични грехове; те не са обвинени в блудство, нито в преследване, съвсем не, а в това, че не са били полезни за другия… Как такъв човек е християнин?

Но за да знаеш, че това беше направено заради учениците, именно за тяхното насърчение, чуй следните думи. Какво казва Христос? „Вие и по-големи чудеса ще направите, ако имате вяра, съединена с молитва и упование.“

Виждаш ли, че всичко беше направено за учениците, за да не се страхуват и да не треперят пред вражеските козни? Затова и друг път повтаря същото, за да ги утвърди във вярата и молитвата. „Не само това ще направите“, казва Той, „но с помощта на вярата и молитвата ще премествате планини и ще вършите други, още по-големи чудеса.“

Думите: „изпреварват ви в Божието Царство“ не означават, че юдеите непременно ще последват митарите, а че и те, ако поискат, могат да влязат в Божието Царство. Наистина, нищо не пробужда грубите хора така силно, както ревността. Затова Христос винаги казва: „последните ще бъдат първи, а първите – последни“ (Мат. 19:30). Именно затова Той дава за пример блудниците и митарите – за да предизвика ревност у юдеите. Грехът на блудниците и грехът на митарите са два от най-големите грехове, произтичащи от грубата любов – в първия случай към тялото, а във втория към парите.

Беседи върху Евангелието от Матея

Следва ново обвинение: вие дори и след тях не повярвахте, въпреки че вие трябваше да го направите преди тях. А това, че не го направихте дори и след тях, не подлежи на никакво оправдание. Затова митарите получават голяма похвала, а вие – осъждане.

Йоан дойде при вас и вие не го приехте; той не дойде при митарите, а те го приеха. Но вас това не ви вразуми. Забележи колко много доказателства има тук – за похвала на митарите и за осъждане на юдеите. При вас дойде Йоан, казва Той, а не при тях; вие не повярвахте, но това не ги съблазни; те повярваха, но това не ви донесе никаква полза.

Размисли колко велика е била Божията грижа за тях – и колко безмерна е била тяхната небрежност. Бог Сам извършил всичко, което се полага на един земеделец: обградил лозето, насадил лозата и сторил всичко останало. На тях оставил само малкото – да се грижат за вече даденото и да пазят повереното. Нищо не било пропуснато, всичко било подготвено, но въпреки това те не се възползвали от нищо, макар че от Бога получили много, и то в изобилие. Така, когато юдеите излезли от Египет, Бог им дал закона, дал им град, устроил им жертвеника и им издигнал храм. А после „Се оттегли“ – тоест дълго търпял, не ги наказвал веднага след всяко престъпление. Това „оттегляне“ означава великото Божие дълготърпение.

С тази притча Христос учи на много неща: че Бог още от древни времена се е грижел за юдеите; че те още от самото начало са били склонни към убийства; че са били взети всякакви мерки за тяхното поправление; че дори след като убили пророците, Бог не се отвърнал от тях, а изпратил при тях и Своя Син; че Богът на Стария Завет е същият като на Новия; че чрез смъртта на Христос е извършено велико дело; че юдеите ще понесат най-тежкото наказание заради Христовия кръст и собственото си злодеяние; че езичниците ще бъдат призвани, а юдеите – отхвърлени. Христос предлага тази притча непосредствено след предишната, за да покаже чрез нея цялата тежест и пълната непростимост на техния грях. А как и с какво именно? С това, че въпреки цялата грижа, положена за тях, юдеите допуснали блудниците и митарите да ги изпреварят – и то с много.

Беседи върху Евангелието от Матея, 68

Той изпрати слуги, тоест пророците, за да вземат плодовете Си, тоест послушанието, което се доказва чрез дела. Но дори и тогава те показаха своята злоба: не само че не дадоха плод след толкова грижи, което показва тяхната бездейственост, но дори възнегодуваха срещу онези, които бяха изпратени. Ако нямаха какво да дадат, въпреки че бяха длъжни, трябваше поне да не негодуват, а да се смирят и да молят. Вместо това те не само негодуваха, но и обляха ръцете си с кръв – и, сами заслужавайки осъждане, предадоха на смърт онези, които бяха пратени.

Затова Бог изпрати още веднъж – и втори, и трети път – за да се проявят както злобата на онези, така и човеколюбието на Този, Който ги изпраща. Но защо Бог не изпрати веднага Сина Си? За да могат те първо да осъзнаят колко несправедливо са постъпили с пратените слуги и, оставяйки гнева, да се засрамят при Неговото пришествие.

Какво означават думите: ще се засрамят от Сина Ми? С тях не се показва, че у Бога има незнание, а само се разкрива размерът на греха и неговата непростимост. Бог е знаел, че те ще убият и Сина, и въпреки това Го е изпратил. С думите ще се засрамят от Сина Ми, Той показва не това, което ще се случи, а това, което е трябвало да се случи – че те е трябвало да се засрамят. Така и на друго място е казано: ще чуят ли те (Иез. 2:5) – не защото Бог не знае, а за да не каже някой от безумните хора, че самото Божие предсказание принуждава човека към непослушание. Затова се използва такъв израз.

А как постъпиха те? Вместо да дойдат и да измолят прошка за престъпленията си, те продължиха да се държат по същия начин, дори стигнаха до нови злодеяния, по-ужасни от предишните. Именно на това посочва и Сам Христос, като казва: „Допълнете мярката на бащите си“ (Мат. 23:32).

Същото обвинение им отправяха и пророците по-рано, казвайки: „Ръцете ви са пълни с кръв“ (Ис. 1:5), „Кръвопролитие следва кръвопролитие“ (Ос. 4:2), и „Строят Сион с кръв“ (Мих. 3:10). Но въпреки това те не станаха по-разумни, макар че им беше дадена великата заповед „Не убивай“, чрез която се забраняваха и много други злини. Използвани бяха и много други подбуди, за да ги склонят към изпълнение на тази заповед. Но дори и с всичко това те не се отказаха от своето зло пристрастие.

А какво казаха, щом видяха Сина? „Хайде да Го убием“. Защо и поради какво? Имаше ли дори най-малка причина да Го обвинят в нещо? Дали защото ви оказа почит и, бидейки Бог, стана човек заради вас и извърши безброй чудеса? Или защото прощаваше греховете? Или защото ви призоваваше в Царството? Виж как те, в своето нечестие, са крайно безумни, и колко безразсъдно е тяхното подбуждение към убийство: „Да Го убием – и наследството ще бъде наше“ (Лука 20:14)!

А къде възнамеряваха да Го убият? Извън лозето.

Много неща се разкриват чрез тази притча: Божият промисъл, който се е проявил към тях свише; тяхната отначало склонност да убиват; че нищо, което е било нужно за тяхната грижа, не е било пропуснато [от Бога] ; че дори когато пророците са били убити, Бог не се е отвърнал от тях, а е изпратил и Своя Син; че Бог на Стария и Новия Завет е един и същ; че чрез Неговата смърт ще се извърши велико дело; че те ще понесат крайния съд заради Кръста и своята дързост;  че езичниците ще бъдат призовани, а юдеите ще отпаднат.

Беседи върху Евангелието от Матей