Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407) — От Матея свето Евангелие, глава 2
9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
Звездата се скривала, така че те, без водач, да бъдат принудени да се обърнат към юдеите, и по този начин събитието да стане известно на всички. И когато те попитали и научили [за Младенеца] от враговете, звездата отново им се явила. Вижте какъв красив ред! След като звездата оставила влъхвите, те са приети от еврейския народ и царя, които довели пророк, за да обясни явлението. А след пророка отново ги поел ангел и на всичко ги научил, и те тръгнали от Йерусалим за Витлеем, следвайки звездата, защото звездата отново да ги придружавала.
Оттук можете да научите, че тази звезда не е била една от обикновените звезди, защото никоя звезда не притежава тази характеристика. И тя не просто е вървяла, а ги е предхождала, водейки и направлявайки ги посред бял ден. Но каква нужда, ще кажеш, имало от звезда, когато мястото вече станало известно? За да покаже и Самия Младенец. Защото иначе Той не би бил разпознат, тъй като нито домът Му бил известен, нито Майка Му била славна и прочута. Затова имало нужда от звезда, която да застане над това място. И така, на тръгване от Йерусалим, тя им се явила и не спряла преди да достигнат яслите.
Тълкувание на Евангелието от Матей
16. Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
Мнозина съдят твърде неразумно за тези деца и се възмущават от несправедливостта на тяхното избиване, като при това едни изразяват своите съмнения доста скромно, а други с голяма дързост. И тъй, за да спрем дързостта на едните и да разрешим съмнението на другите, изслушайте с търпение моето кратко размишление по този предмет.
Ако порицават това, че избиването на децата е допуснато от Промисъла, нека да порицават същото и при смъртта на воините, които пазили апостол Петър. Както тука, след бягството на Младенеца, се избиват други деца вместо търсеното, така и там, когато ангелът освободил апостол Петър от тъмницата и веригите, един също такъв и по име, и по нрави тиранин, като не намерил апостол Петър, вместо него предал на смърт воините, които го пазили.
Какво друго по-удовлетворително решение може да се даде от това, че не Христос бил причина за смъртта на децата, а жестокостта на царя? Също така и не апостол Петър бил причина за смъртта на воините, а безумието на Ирод.
Няма съмнение, че Ирод не е трябвало да се гневи, но да има страх, да се смири и познае, че предприема невъзможно дело; обаче той не се смирява. Когато душата е безчувствена и неизлечима, тя не приема никакво лекуване, дарувано от Бога. Виж как Ирод отново се заема с предишните свои дела, трупа убийство към убийство и безумства.
Беседи върху Евангелието от Матей
18. "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".
„Рахил, казва се, плачеше за децата си.“ Но може би някой ще запита: какво общо има Рахил с Витлеем? Какво общо има също Рама с Рахил? Рахил била майка на Вениамина и след смъртта си била погребана в хиподрома, близо до Рама. И тъй, понеже нейният гроб бил близо до Рама, и това място се паднало в наследство на Вениамина, нейния син (Рама била в коляното на Вениамина), евангелистът и по родоначалник, и по място на погребението, справедливо нарича избитите деца – деца на Рахил.
19. А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
Виждаш ли как след изкушението пак следва покой, а след покоя пак опасност? Неговото изгнание се свършило; той се върнал в своята страна и узнал за смъртта на този, който избил младенците; но като влязъл в отечествената си земя, той намира още остатъци от предишните опасности, намира живи и на престола синовете на тиранина.
23. и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
Кой пророк е казал това, не любопитствай много и не изследвай. Както може да се види от историята на Паралипоменон, много пророчески книги са загинали. Юдеите, като били небрежни и като падали често в нечестие, допуснали едни от тях да се загубят, а други сами изгорили и разкъсали. За едното говори Иеремия, а за другото писателят на четвъртата книга на Царствата, като съобщава, че след дълго време едвам намерили Второзаконието, което било закопано на неизвестно място и изоставено. Ако пък юдеите били така небрежни относно свещените книги, когато нямало още врагове, още повече те били такива след покоряването им от неприятелите.
Между това и апостолите, съответно на предсказанието на пророците, често наричат Христа Назорей. Но не затъмнява ли това, ще кажеш, пророчеството за Витлеем? – Не? Напротив, това именно подбуждало особено към грижливото изследване на това, което било говорено за Него. Така и ап. Натанаил започва своето изследване за Него с думите: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“Действително Назарет бил едно неважно място; пък не само той, но и цялата Галилейска област. Заради това и фарисеите казвали: „Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.”