Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407) — От Матея свето Евангелие, глава 13
3. И говори им много с притчи, като казваше: ето, излезе сеяч да сее;
И тъй, каква е пък тази притча? „Ето, излезе сеяч да сее.“ Откъде излязъл Този, Който присъства навсякъде и всичко изпълва? Или как излязъл? Не по място Той станал по-близо до нас, но с разположението и промисъла за нас, когато се облякъл в плът. Тъй като греховете заграждали достъпа ни към Него и не ни позволявали да идем, поради това Той сам дохажда при нас. И защо дошъл? Да погуби земята ли, изпълнена с тръни? Да накаже земледелците ли? Не. Той дошъл, за да обработи старателно земята и да посее на нея словото на благочестието. Тук под семе Христос разбира Своето учение, а под нива човешката душа, под сеяча Самия Себе Си.
4. и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.
Христос не казва, че Той хвърлил (семето край пътя), но че семето паднало.
7. Други паднаха в тръни, и израснаха тръните и ги заглушиха.
Не се учудвай, че Христос нарекъл разкоша трън. Ти, като си упоен от страстта, не знаеш това; но незаразените от тази страст знаят, че разкошът уязвява повече, отколкото тръните, и изнурява душата по-силно, отколкото грижата, и причинява най-мъчителните болести както на тялото, така и на душата. Не толкова измъчва грижата, колкото пресищането. Когато безсъницата, болката в слепите очи, тежестта в главата и болките в стомаха измъчват преситения, представи си от колко тръни това е по-непоносимо! Както тръните, от която страна и да ги хванете, окървяват ръката, така и разкошът нанася
рана и на краката, и на ръцете, и на главата, и на очите – накратко, на всички членове; той е безжизнен и безплоден като тръните, и много повече вреден от тях.
8. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет.
Какъв е пък плодът на това семе? Три части загиват и само една остава. „И когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.“
Христос не казва, че Той сам хвърлил, но че семето паднало. „Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни и израснаха тръните, и ги задушиха. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. Който има уши да слуша, нека слуша.“
Четвъртата част оцеляла, пък и тя принесла не еднакъв плод, но имало и тука голямо различие. От тези думи се вижда, че Христос предлагал Своето учение на всички, без разлика. Както сеячът не различавал намиращата се пред него нива, но просто – без всякакво различие хвърля семената, така и Той не различава нито богат, нито беден, нито мъдър, нито невежа, нито нехаен, нито грижлив, нито мъжествен, нито страхлив, на всички проповядвал, като изпълнявал Своето дело, макар и отнапред да знаел, какви плодове ще излязат от това, за да би могъл да каже: какво би трябвало Аз още да направя, и не съм направил?
30. оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.
И тъй, като знаем това, нека бъдем внимателни, докато се намираме на гумното; тука човек още може и от плевели да се обърне в пшеница, тъй както и от пшеница мнозина са се обърнали в плевели. Да не ослабваме, да не се увличаме от всякакъв вятър, да не се отделяме от нашите братя, колкото те и да ни се виждат малки и незнатни. Пък и пшеницата, макар по величина и да е по-малка от плевелите, но по качество е по-добра от тях. Обръщай внимание не на външното величие, тъй като то е приготвено за огъня, а на твърдото и неразрушимо смирение пред Бога, което не може да бъде нито отсечено, нито изгорено в огъня. Само заради тези смирени Бог търпи плевелите; чрез общуването със смирените плевелите биха могли да станат по-добри. Заради това няма още и съд, за да можем всички ние да получим венци, за да се обърнат мнозина от лукавството към добродетелта.
Беседи върху Евангелието от Матей
43. тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си. Който има уши да слуша, нека слуша!
Тогава праведните ще блеснат като слънцето, и дори повече от слънцето. Това е казано така не защото тяхното сияние е точно (като това на слънцето), а защото не познаваме друго светило, което да е по-силно от слънцето. С помощта на познат ни предмет Христос е искал да изобрази само бъдещата слава на светиите. По същия начин, когато казва, че Иисус светеше като слънцето, той казва това по същата причина. Но учениците доказват, че светлината е била по-голяма, като падат ничком. Ако тази светлина не беше необикновена, а беше като слънчевата, те нямаше да паднат, а лесно щяха да я понесат