И тъй, каква е пък тази притча? „Ето, излезе сеяч да сее.“ Откъде излязъл Този, Който присъства навсякъде и всичко изпълва? Или как излязъл? Не по място Той станал по-близо до нас, но с разположението и промисъла за нас, когато се облякъл в плът. Тъй като греховете заграждали достъпа ни към Него и не ни позволявали да идем, поради това Той сам дохажда при нас. И защо дошъл? Да погуби земята ли, изпълнена с тръни? Да накаже земледелците ли? Не. Той дошъл, за да обработи старателно земята и да посее на нея словото на благочестието. Тук под семе Христос разбира Своето учение, а под нива човешката душа, под сеяча Самия Себе Си.

Христос не казва, че Той хвърлил (семето край пътя), но че семето паднало.

Не се учудвай, че Христос нарекъл разкоша трън. Ти, като си упоен от страстта, не знаеш това; но незаразените от тази страст знаят, че разкошът уязвява повече, отколкото тръните, и изнурява душата по-силно, отколкото грижата, и причинява най-мъчителните болести както на тялото, така и на душата. Не толкова измъчва грижата, колкото пресищането. Когато безсъницата, болката в слепите очи, тежестта в главата и болките в стомаха измъчват преситения, представи си от колко тръни това е по-непоносимо! Както тръните, от която страна и да ги хванете, окървяват ръката, така и разкошът нанася
рана и на краката, и на ръцете, и на главата, и на очите – накратко, на всички членове; той е безжизнен и безплоден като тръните, и много повече вреден от тях.

Какъв е пък плодът на това семе? Три части загиват и само една остава. „И когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.“

Христос не казва, че Той сам хвърлил, но че семето паднало. „Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни и израснаха тръните, и ги задушиха. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. Който има уши да слуша, нека слуша.“

Четвъртата част оцеляла, пък и тя принесла не еднакъв плод, но имало и тука голямо различие. От тези думи се вижда, че Христос предлагал Своето учение на всички, без разлика. Както сеячът не различавал намиращата се пред него нива, но просто – без всякакво различие хвърля семената, така и Той не различава нито богат, нито беден, нито мъдър, нито невежа, нито нехаен, нито грижлив, нито мъжествен, нито страхлив, на всички проповядвал, като изпълнявал Своето дело, макар и отнапред да знаел, какви плодове ще излязат от това, за да би могъл да каже: какво би трябвало Аз още да направя, и не съм направил?

И тъй, като знаем това, нека бъдем внимателни, докато се намираме на гумното; тука човек още може и от плевели да се обърне в пшеница, тъй както и от пшеница мнозина са се обърнали в плевели. Да не ослабваме, да не се увличаме от всякакъв вятър, да не се отделяме от нашите братя, колкото те и да ни се виждат малки и незнатни. Пък и пшеницата, макар по величина и да е по-малка от плевелите, но по качество е по-добра от тях. Обръщай внимание не на външното величие, тъй като то е приготвено за огъня, а на твърдото и неразрушимо смирение пред Бога, което не може да бъде нито отсечено, нито изгорено в огъня. Само заради тези смирени Бог търпи плевелите; чрез общуването със смирените плевелите биха могли да станат по-добри. Заради това няма още и съд, за да можем всички ние да получим венци, за да се обърнат мнозина от лукавството към добродетелта.

Беседи върху Евангелието от Матей

Тогава праведните ще блеснат като слънцето, и дори повече от слънцето. Това е казано така не защото тяхното сияние е точно (като това на слънцето), а защото не познаваме друго светило, което да е по-силно от слънцето. С помощта на познат ни предмет Христос е искал да изобрази само бъдещата слава на светиите. По същия начин, когато казва, че Иисус светеше като слънцето, той казва това по същата причина. Но учениците доказват, че светлината е била по-голяма, като падат ничком. Ако тази светлина не беше необикновена, а беше като слънчевата, те нямаше да паднат, а лесно щяха да я понесат