Тази болест не била естествена, но произлизала от дяволско въздействие. Заради това било нужно беснуващият да бъде заведен от други. Тъй като този бесноват не бил
в състояние да говори, не могъл да моли нито сам, нито чрез другите, понеже бесът бил свързал езика му, а с езика и душата, – Господ не го пита за вяра, а незабавно го излекувал от болестта.

Забележи, с каква точност Спасителят изразява даже и скритото Свое пророчество. Той не казва: в земята, но: „в сърцето на земята“, за да означи ясно Своето пребиваване в гроба, и за да не би някой да помисли, че уж Неговата смърт била само призрачно явление. Той определил три дни, за да не се съмнява никой относно Неговата смърт, тъй че не само кръстът и
очевидността за всички, но и самото количество на
дните трябвало да служи като доказателство за нея.

Той не каза на онзи, който Му напомни за майка Му: „Иди, кажи на майка Ми, че тя не Ми е майка“, но му възрази: „Коя е майка Ми?“ С тези думи Той имаше предвид нещо друго. А именно, че нито Неговите сродници, нито който и да било друг трябва да се уповава на едното плътско родство и да пренебрегва добродетелта.

Наистина, ако дори за Пресветата Му майка не би имало никаква полза от това, че Тя е Негова майка, ако не беше добродетелна, то още по-малко би могло едното родство да спаси когото и да било другиго. Защото има само едно истинско благородство – изпълнението на волята Божия, и това благородство е несравнимо по-висше и по-драгоценно от всяко плътско родство.

Затова, като знаем това, не бива да се гордеем със славни чеда, ако сами не сме причастни на техните добродетели, нито с благородни родители, ако не сме подобни на тях по живот. Защото може и като родил да не бъдеш истински баща, и без да си родил – да станеш такъв.