Впрочем, Духът още не беше даруван: „защото още не беше върху тях Дух Свети, понеже Иисус още не беше прославен“ (Йоан 7:39). Как тогава те изгонваха духовете? Чрез повелението и властта на Христос.

Виж и колко своевременно е това изпращане. Той не ги изпрати от самото начало, а едва когато те вече достатъчно време бяха с Него и бяха видели как възкреси мъртвец, укроти морето, изгонваше демони, изцели разслабения, прощаваше грехове и очисти прокажения.

Когато получиха достатъчно доказателства – и чрез дела, и чрез слово – за Неговото могъщество, тогава вече ги изпраща, и то не на опасни дела, защото в Палестина тогава още нямаше особена опасност, а трябваше да понасят само злословия.

И все пак Той им предсказва и за опасностите, за да ги подготви предварително и чрез честото напомняне да ги закали.

А имената на дванадесетте апостоли са следните: първият Симон, наречен Петър. Имаше и друг Симон – Кананит, както и Юда Искариот и Юда Яковлев, и Яков Алфеев, и Яков Зеведеев.

Марк изброява апостолите според достойнството им, защото след двамата първовърховни поставя Андрей. А Матей не ги подрежда така, а по друг начин: той поставя над себе си Тома, който е бил по-нисш от него.

Нека ги разгледаме по ред, започвайки от първия: „първият Симон, наречен Петър, и Андрей, брат му“. И това вече е немалка похвала: единия назовава според добродетелта, а другия – според благородството на нрава. След това: „Яков Зеведеев и Йоан, брат му“. Виждаш, че евангелистът не ги поставя според достойнството, защото ми се струва, че Йоан беше по-висок не само от другите, но и от своя брат.

После, като казва: „Филип и Вартоломей“, добавя: „Тома и Матей митарят“. А Лука, напротив, поставя Матей пред Тома. След това: „Яков Алфеев“, защото, както казахме, имаше и Яков Зеведеев.

След това, като говори за Левей, наричан още Тадей, и за Симон Зилот, когото нарича и Кананит, стига до предателя, като разказва за него не като враг, а като историк. Не казва: „трикратно нечестивият Юда“, а го назовава по място – Юда Искариот. Имаше и друг Юда – Левей, наречен Тадей, когото Лука нарича Яковлев, казвайки: „Юда Яковлев“ (Лука 6:16). Затова и Матей, за да го отличи, казва: „Юда Искариот, който Го и предаде“.

И не се срамува да каже: „който Го предаде“. Така евангелистите никога не скриват нищо, дори онова, което изглежда срамно.

И самият първи и първовърховен [апостол] беше необразован и прост човек. Но нека видим къде и при кого Христос ги изпраща: „Тези дванадесет изпрати Иисус“ (Мат. 10:5).

Кои бяха те? Рибари и митарите. Четирима от тях бяха рибари, двама – митарите (Матей и Яков), а един – предател.

Видя ли величието на служението? Видя ли достойнството на апостолите? На тях не им е заповядано да говорят за нищо сетивно, нито за онова, за което говореха Моисей и древните пророци, а за нови и необикновени неща.

Защото онези проповядваха не за Царството Небесно, а за земята и земните блага; а тези проповядват за Царството Небесно и за всичко, което е там.

Но не само в това апостолите превъзхождат пророците, а и в послушанието. Те не отказват, не се отклоняват от повеленията, както правеха древните, а, като чуват за опасности, войни и непоносими бедствия, с голяма покорност приемат заповедите като проповедници на Царството. (Беседи върху Матей 32, 4)

Когато казах, говори Господ, че „работникът е достоен за своята прехрана“, с това не съм отворил за вас вратите към всички, но и в това ви заповядвам да проявявате голяма разсъдителност.

Защото това ще ви послужи за придобиване и на чест, и на самата прехрана. Наистина, ако човекът, който ви приема, е достоен, той непременно ще ви даде необходимото за прехрана – особено ако вие не поискате нищо повече от необходимото.

[Христос] не само заповядва да се търсят достойните, но и да не се преминава от къща в къща, за да не се наскърби приемащият и да не получат слава за чревоугодие и лекомислие. Това Той показва и с думите: „Там оставайте, докато не излезете.“

„Не очаквайте – казва Той – другите да ви приветстват заради това, че учите, но вие сами предварявайте, като отдавате чест на другите.“

След това, показвайки, че тяхното приветствие не е просто дума, а благословение, казва: „Ако домът е достоен, вашият мир ще дойде върху него; а ако ви оскърбят, първото наказание ще бъде, че ще се лиши от мира, а второто – че ще бъде подложен на участта на Содом.“

Но ще кажат: каква е ползата за нас от тяхното наказание? Тази, че ще намерите домове, които са достойни.

А какво означава изразът: „Отърсете праха от нозете си“? С това се показва, че апостолите не са взели нищо от тях; или пък това е свидетелство за дългия път, който са извървели заради тях.

Отново Той ги призовава към бодърстване, допускайки те да претърпят зло, а на другите позволявайки да вършат зло, за да разбереш, че чрез понасянето на страдания се дават победата и славните трофеи.

Той не каза: „Борете се и вие и се съпротивлявайте на онези, които искат да ви навредят“, а само: „Вие ще претърпите крайни бедствия.“

Ще ни повярват ли другите, когато видят, че заради нас бащи погубват деца, братя – братя, и всичко се изпълва с убийства? Няма ли да ни прогонват отвсякъде като зли демони, като престъпници и унищожители на света, когато видят земята, изпълнена с кръвта на роднини и с подобни злодеяния?

Какъв ще бъде мирът, който ще дадем, влизайки в домовете, ако ги изпълним с толкова убийства? Дори и да бяхме много, а не дванадесет; дори и да не бяхме прости и неграмотни, а мъдреци и оратори, изкусни в словото; дори и да бяхме царе, с войски и много богатства – как бихме могли да убедим някого, като разпалваме междуособни войни и още по-тежки от тях?

Ако ние самите пренебрегваме собственото си спасение, кой друг ще ни послуша?

Но [апостолите] нищо подобно не помислиха, не казаха и не поискаха обяснение на тези заповеди, а само се съгласиха и се покориха. И в това беше не само тяхната добродетел, но и премъдростта на Учителя.

Защото виж как за всяка скръб Той намира и утешение! За онези, които няма да приемат, казва: „По-леко ще бъде на Содомската и Гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град“ (Мат. 10:15).

И тук отново, като каза: „Ще ви водят при управници и царе“, добавя: „заради Мене, за свидетелство пред тях и пред езичниците“. А да страдаш за Христа и за изобличение на езичниците не е малко утешение. (Беседи върху Матей, 33.3)

След това, за да разберат, че [сега] новият закон налага борба и необичаен начин на сражение, Той, изпращайки ги почти голи – в една дреха, боси, без жезъл, без пояс и без торба, и заповядвайки им да получават храна от онези, които ги приемат – не завърши с това словото Си, а, показвайки Своята неизказана сила, казва:

„Така трябва да вървите [на проповед]: проявявайте овча кротост, макар че ще отивате при вълци, и не просто при вълци, а сред вълци.“

Срещу нас са съдилищата, срещу нас са царете и управителите, юдейските синагоги, елините, началниците и подчинените. Затова Христос им предсказа не само за бедствията в Палестина, но и за войните на цялата вселена [срещу тях], като каза: „И ще ви водят при управници и царе“ (Мат. 10:18), показвайки с това, че след това ще ги изпрати да проповядват на езичниците.

Ти въздигна срещу нас цялата вселена, въоръжи срещу нас всички живеещи на земята – народи, властници, царе.

Тези думи означават: „Достатъчна утеха за вас е и това, че Аз, вашият Учител и Владика, понасям същото поругание като вас. А ако и след като чуете това, още скърбите, знайте и друго: след кратко време ще се освободите от презрението.

Защо скърбите? Заради това, че ви наричат шарлатани и измамници? Почакайте малко – и всички ще ви наричат спасители и благодетели на света. Времето разкрива всичко скрито: то ще изобличи клеветата на враговете и ще яви вашата добродетел.

Защото, ако с делата си се покажете като спасители и благодетели и проявите всяка добродетел, хората няма да слушат техните думи, а ще гледат истината на делата. Тогава [всички] ще видят кои са клеветниците, лъжците и злодеите, а вие ще засияете по-ярко от слънцето, защото времето ще открие и ще възвести кои сте, ще издаде глас по-силен от тръба и ще направи всички свидетели на вашата добродетел.

И тъй, нека сегашните Ми думи не ви довеждат до униние, а да ви окрилят с надеждата за бъдещите блага. Защото е невъзможно делата ви да останат скрити.“

Разбира се, не е било тъмно, когато Христос е говорил това, нито е говорил на учениците Си на ухо. Тук е употребен усилен израз. Понеже беседваше с тях насаме и в малък кът на Палестина, затова казва „в тъмнина“ и „на ухо“, противопоставяйки начина на тази беседа на бъдещото дръзновение, което възнамеряваше да им дарува.

„Защото не на един, не на два или три града, а на цялата вселена проповядвайте – казва Той – и, преминавайки по земя и море, в обитаеми и необитаеми места, говорете пред царе, народи, философи и оратори с открито лице и с пълна смелост.“

Защото какво може да бъде по-незначително от тях? Но и тях не можеш да уловиш без знанието на Бога. Той не казва, че те падат по Божие действие (защото това не би било достойно за Бога), а само че нищо от случващото се не е скрито от Него.

Ако Той знае всичко, което става, и ви обича повече от баща, и ви обича така, че дори космите на главата ви са преброени, тогава не бива да се страхувате. Той казва това не защото Бог наистина брои космите, а за да покаже съвършенството на Неговото знание и великата Му грижа за тях.

И тъй, ако Бог знае всичко, може да ви спаси и желае това, каквото и да претърпите, не мислете, че страдате, защото Бог ви е изоставил. Защото Той не иска да ви избави от бедите, а да ви научи да ги презирате – понеже именно в това се състои истинското избавление от тях.

„Не бойте се – вие струвате повече от много малки птици.“

Виждаш ли, че страхът вече ги е обхванал? Той познаваше тайните им помисли, затова и добави: „не бойте се от тях“. Защото дори и да надделеят, ще надделеят само над по-низшето – над тялото, което, дори и да не бъде убито от тях, пак ще бъде разрушено по природа.

Дай на бедния, та дори и ти да мълчиш, хиляди уста да говорят в твоя полза, защото милосърдието присъствува и е твой защитник. Избавление за душата е милосърдието. Ето защо както умивалниците, пълни с вода се намират пред вратите на църквата, за да измиеш ръцете си, тъй и бедняците седят вън пред църквата, за да очистиш ръцете на душата си. Изми ли ръцете на плътта с вода? Измий и ръцете на душата с милосърдие! Недей се оправдава с бедност!

Девет слова за покаянието