Евангелистът като че ли тук говори: ако ти не вярваш на мене и подозираш моето свидетелство, повярвай тогава на мъжа. „А Иосиф, казва той, мъж ѝ, понеже беше праведен.“ Тук той нарича праведен този, който има всички добродетели. … И тъй, Иосиф, който бил праведен, т.е. добър и кротък, поискал тайно да я напусне.

Макар заподозряната и да заслужавала не само да бъде опозорена, но и според закона даже да бъде наказана, все пак Иосиф я избавил не само от многото, но и от малкото, т.е. от позора – не само не искал да я накаже, но и да я позори. Не виждаш ли в него мъдър мъж, свободен от най-мъчителната страст? Сами вие знаете какво нещо е ревността. Заради това този, който напълно познавал тази страст, казал: „защото ревността е ярост на мъжа, и в деня на отмъщението той няма да щади“ (Притч. 6:34) и още: „ревността е люта като преизподня.“ (Песн. 8:6). А тук имало вече не просто подозрение: Мария изобличили ясните признаци на бременността; и все пак Иосиф бил толкова чужд на страстта, че не пожелал да причини на Девицата даже и най-малкото огорчение. Тъй като да я остави при себе си, било противно на закона, а да разкрие делото ѝ да я предаде на съд, означавало да я предаде на смърт, той не направил нито едното, нито другото, но застанал по-високо от закона.

Беседи върху Евангелието от Матей

Защо Ангелът не съобщил на Йосиф преди да се смути? … За да не би Йосиф да прояви неверие и с него да се случи същото, както със Захария. Не е трудно да се повярва на дело, когато то е вече пред очите; а когато не се знае и неговото начало, тогава думите не така леко могат да бъдат приети. Заради това ангелът не съобщил отначало; по същата причина замълчала и светата Дева. Тя мислила, че годеникът ѝ няма да повярва, като му съобщи за необикновеното дело, а, напротив, ще го огорчи, като даде повод за мисълта, че прикрива извършеното престъпление. Ако тя самата, като чула за даруваната ѝ такава благодат, съди по човешки и казва: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“, то още повече би се усъмнил Йосиф.

Беседи върху Евангелието от Матей

Не мисли, казва той [ангелът], че това именно сега е определено; то още в древност било предобразовано, както това и апостол Павел се старае навсякъде да покаже. След това ангелът отправя Йосифа към Исайя, така че той, като се събуди, ако забрави неговите думи, като съвършено нови, да си спомни пророческите слова в Свещеното Писание, с което той бил отхранен, а заедно с тях да извика в паметта си и неговите думи. Той не казал това на жената, защото тя, като девица, била още неопитна, а предлага пророчеството на мъжа, като човек праведен, който се вдълбочавал в писанията на пророците.

Защо пък, ще запиташ, не Му е наречено името Емануил, а Иисус Христос? Заради това, че не е казано: ще наречеш, а: „ще нарекат“, т.е. народите и самото събитие. Тук името се заимства от събитието, както е свойствено на Писанието – да употребява събития вместо имена. И тъй, думите: „ще нарекат Емануил“ не означават нищо друго, освен че ще видят Бог [да бъде] с човеците. Макар Бог да бил винаги с хората, но никога не бил така явно.

Беседи върху Евангелието от Матей

Виждаш ли послушание и покорен ум? Виждаш ли човек решителен и във всичко правомислещ? Когато той подозирал Девицата в нещо неприятно и неприлично, не искал да я държи при себе си. Когато пък се освободил от такова подозрение, не само не иска да я напусне, но я задържа и стана служител на въплъщението. „И прие, казва Свещеното Писание, жена си (Мария).“ Виждаш ли колко често евангелистът употребява това име (жена), като не желае сега да открие тайната на девството, за да отстрани всяко лошо подозрение.