Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407) — Първа книга Моисеева - Битие, глава 2
8. И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.
Едем означава девствена земя, а това беше страната, в която Бог насади рая… Тази дева (т.е. девствената земя) беше образ на другата Дева. Както тази земя произведе за нас рая, без да приеме семена, така и онази Дева, без да приеме мъжко семе, произведе за нас Христа.
Затова блаженият Моисей е записал и името на това място (т.е. рая: „в Едем на изток“), за да не могат онези, които обичат празнословието, да заблуждават простодушните слушатели и да казват, че раят не бил на земята, а на небето, и да бълнуват подобни приказки.
15. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази.
За това блаженият Моисей записал и името на това място („в Едем, на изток“), за да не могат онези, които обичат да празнословят, да заблуждават простите слушатели и да твърдят, че раят не е на земята, а на небето (е бил сътворен), и да бълнуват подобни на тези приказки.
Тъй като райският живот даряваше на човека пълно наслаждение, като му даваше както удоволствие от съзерцанието (на красотите на рая), така и приятност от вкусването (на райските плодове), за да не се разврати човекът от прекомерен покой („защото празността е научила на много лоши неща“, Сир. 33:28), Бог му заповяда да „обработва и пази рая“.
18. И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
Сега, нека разгледаме следващите думи от днешното четиво: „И каза Господ Бог: не е добре за човека да бъде сам.“
Отново Моисей използва израза „Господ Бог“, както и по-рано, за да утвърдим тези думи в ума си и да не поставяме човешките разсъждения над Божието Писание.
Виж как благият Бог не спира, а прибавя благодеяние върху благодеяние и, богат на доброта, иска да облече разумното същество с всяка чест, като му даде и удобство в живота. Казва: „не е добре за човека да бъде сам; ще му сътворим помощник, подобен нему“. Както при сътворението на човека Бог каза: „Да сътворим човека по Наш образ и подобие“, така и сега използва същия глагол, когато възнамерява да създаде жената. Кому го казва? Не на някаква сътворена сила, а на Родения от Него – Чудния Съветник, Владетеля, Началника на света, Неговия Единороден Син. За да знае Адам, че съществото, което ще бъде създадено, ще му бъде равно по достойнство, Бог казва: „Да му сътворим помощник, подобен нему“.
Изразите „помощник“ и „подобен нему“ са много значими – Бог не желае човекът да бъде сам, а да има утеха чрез общение, и именно за това трябва да му бъде създаден помощник, подходящ за него – т.е. жена.
Затова, след като казва „да му сътворим помощник“, Бог добавя „подобен нему“, за да не си помисли някой, когато животните и птиците се довеждат при Адам, че те са този помощник. Макар мнозина от безсловесните твари да помагат на човека в неговия труд, никоя от тях не може да се сравни с разумната жена. Затова след думите „помощник, подобен нему“ следва: „Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.“