Св. Йоан Касиан (ок. 360 – ок. 436) — Послание на св. ап. Павла до Римляни, глава 11

3. "Господи, избиха Ти пророците и разкопаха Ти жертвениците; аз останах сам, и искат да ми вземат душата".

Този стих ни напомня, че понякога, в усърдието си, човек може да си въобрази, че е единствен останал верен. Но Божият промисъл действа тихо и невидимо – и Неговите избрани не са изоставени. (Беседа 18)

5. Тъй, прочее, и в сегашно време, по избор на благодатта, запази се остатък.

Изборът на благодатта не е произволен, но е дар, който се дава на смирените. Както при Илия, така и сега Бог запазва остатък — не за да се гордеят, че са избрани, а за да благодарят, че са пощадени чрез милостта Му.

Conlationes, беседа 13

14. та дано някак възбудя ревност у сродниците си по плът и спася някои от тях.

Благочестието на един вярващ може да събуди ревност у друг — не завист, а ревност към доброто, както у евреите, които, виждайки пламъка на вярата у езичниците, да пожелаят да се върнат към Бога. (Conlationes, Беседа 3)

20. Добре. Те поради неверие се отчеснаха, а ти чрез вяра се държиш: не мисли високо за себе си, а имай страх.

Да стоиш във вярата не означава да се отпуснеш в сигурност.
Павел казва: бой се! — защото страхът е пазител на благодатта. Там, където има самоувереност, благодатта се оттегля. (Conlationes, беседа 5)