„Хлябът наш насъщен (ἐπιούσιον) дай ни днес“ (Мат. 6:11), казва Господ. Другият евангелист го нарича „ежедневен хляб“ (καθ’ ἡμέραν) (Лука 11:3).

Първото наименование обозначава възвишената природа на този хляб – че той стои над всички сътворени същности, превъзхожда всичко сътворено по висотата на своето величие и освещение. А второто име показва начина на употреба и ползата му: когато Христос казва „ежедневен“, това означава, че не можем да пребъдваме духовно живи и един ден без него.

А думите „дай ни днес“ означават, че трябва да го приемаме всеки ден, и че вчерашното му вкусване не е достатъчно, ако и днес не ни бъде подаден. Ежедневната нужда от този хляб трябва да ни напомня, че непрестанно трябва да изливаме тази молитва, защото няма ден, в който да не се нуждаем да укрепваме „вътрешния човек“ чрез приемането на този Божествен хляб.

Думите „днес“ могат да бъдат разбрани и като отнасящи се до настоящия живот: „Дай ни този хляб, докато пребиваваме в този век.“ Защото знаем, че и в бъдещия живот той ще бъде подаван на онези, които са го заслужили; но ние се молим да ни бъде даден сега, в земния живот. Защото който не бъде удостоен да го приеме тук, няма да може да се причасти и в бъдещия век. (Събеседвания)