Нашето най-голямо старание, нашият постоянен желан и непоколебим устрем на сърцето трябва да бъде в това духът винаги да се прилепя към божествените неща и към Бога. Всичко друго, колкото и велико да изглежда, трябва да се счита за второстепенно, по-низше или дори направо вредно, ако отвлича ума от това главно дело.

Този образ на мисъл и действие е прекрасно изобразен в Евангелието чрез Марта и Мария. Марта вършеше свято дело, защото служеше на самия Господ и на Неговите ученици. Но Мария, отдавайки цялото си внимание на духовното учение, седеше при нозете на Иисус и, като целуваше нозете Му, ги помазваше с уханното масло на доброто изповедание.

И Господ каза: „Мария избра добрата част“ (Лука 10:42). При това Той не укори Марта, нито каза нещо, което да звучи като порицание. Но възхвалявайки едната, Той показва, че другата е по-ниско от нея.

И още, когато казва, че добрата част няма да бъде отнета от Мария, Господ показва, че делът на Марта може да бъде отнет. Защото телесното служение не може постоянно да пребивава с човека, докато служението на Мария – духовното слушане и прилепването към Божието слово, никога не може да има край. (Събеседвания)