Св. Йоан Дамаскин (ок. 675 – 749) — От Лука свето Евангелие, глава 9

29. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава.

Той е от Отца, но е без начало  и извън времето, притежавайки присъщото Си сияние на славата. И като се въплъти, пак е същият, оставайки в същата божествена светлина. И плътта се прославя заедно с произлизането от небитие в битие, а славата на Божието божество се нарича и слава на тялото. Защото единият Христос е и едното, и другото – единосъщен на Отец, а на нас съприроден и съплеменен.

Слово за преславното Преображение на нашия Господ Иисус Христос