Сам Бог наш, Който е прославян в Троица и Единица, сътвори небето и земята и всичко, що е в тях (Пс. 145:6), като приведе от небитие в битие всичко без изключение: едно – от материя, която преди това не съществуваше, например: небето, земята, въздухът, огънят, водата; друго – от тези елементи, произлезли от Него, като например: животните, растенията, семената. Защото всичко това, по повелението на Твореца, произлезе от земята, водата, въздуха и огъня.

Точно изложение на православната вяра

Или може би, когато в началото е била създадена безформеността – както на духовната, така и на телесната материя, не е имало нужда да се казва: „Да бъде“, защото несъвършенството, като неподобно на Онзи, Който е над всичко и преди всичко, и поради своята безформеност граничещо с нищото, не съответства на формата на винаги присъщото на Отца Слово, чрез Когото Бог вечно нарича всичко. И това наричане не става със звук на глас, нито чрез мисъл, която се простира във времето, а чрез съвечната Нему светлина на родената от Него Премъдрост.

А това, което става съгласно с формата на Словото, вечно и неизменна присъща в Отца, се оформя и усъвършенства тогава, когато самото то, според мярата на своето обръщане към Този, Който истински и вечно съществува – тоест към Твореца на собствената си същност, получава форма и става завършено творение. Затова в думите на Писанието: „И рече Бог: да бъде“ (Бит. 1:3, 6) трябва да разбираме бестелесното говорене на Бога в природата на съвечния Нему Логос, Който призовава към Себе Си несъвършенството на творението, за да не остане то безформено, а да получи форма, съответстваща на отделните му видове, за които след това Писанието разказва подробно и по ред.

И така, след като нещата стояха по този начин, Бог сътвори човека със собствените Си ръце – от видимата и от невидимата природа – като Свой образ и подобие. Тялото оформи от земята, а на душата – разумна и умна – даде битие чрез собственото Си вдъхване, което наричаме божествен образ. Защото „по образ“ обозначава разумността и свободната воля (самовластието) на човека, а „по подобие“ – уподобяването в добродетел, доколкото това е възможно за човека.

Точно изложение на православната вяра