Недоумение 9. Защо Матей и Лука предават думите на Господа, че грехът против Сина Човечески ще бъде простен, а грехът против Светия Дух няма да бъде простен (Мат. 12:32; Лука 12:10), след като Сам Господ казва за Светия Дух: „От Моето ще вземе и ще ви възвести“ (Йоан 16:14)?

Разяснение. Хулата против Сина Човечески, извършена по незнание поради съблазънта от страданията на Господа в Неговата човешка природа, казва Той, се прощава чрез покаяние.

Хулата против Светия Дух обаче, тоест или против самото Божество (θεότης), съгласно думите „Бог е дух“ (Йоан 4:24), или против същността (οὐσία) на животворящия Дух, след като вече са били явени подобаващи на Бога знамения и чудеса, справедливо е наречена недостойна за прошка, тъй като вече не е извършена по незнание.

Защото Неговата сила им била показана на дело, а и чрез Стария Завет им било открито познание за Духа. Трудно е, ако изобщо е възможно, покаянието за онези, които доброволно и съзнателно вършат нечестие, постъпвайки така по богоборческа воля. Както е написано и у Иеремия: „Може ли етиопец да промени кожата си и леопард – петната си?“ (Иер. 13:23). Такива Богословът нарича „съгрешаващи към смърт“ (1 Йоан 5:16).

А думите, че този грях няма да бъде простен „нито в този век, нито в бъдещия“ (срв. Мат. 12:32), означават, че едни от съгрешаващите още сега получават прошка чрез онези, които са получили властта да връзват и развързват (срв. Мат. 18:18), а други – в бъдещия век, когато Съдията, въз основа на „помислите, които взаимно се обвиняват или оправдават“ (Рим. 2:15), ще произнесе решението (ψῆφος) и ще дари онова, което подобава на извършилите достойното за него (срв. Откр. 2:17).