Милостивият проявява милосърдие не само от това, което притежава, но и по собствена воля, когато с радост понася притеснения. Той се смилява над онзи, който го е наскърбил, надмогвайки всяка справедливост и нейните дела. Защото когато милостта надделява над справедливостта, тя се увенчава не с венеца на праведните според закона, а с венеца на съвършените в Новия Завет.

Да даваш от своето на бедните, да обличаш голия, да обичаш ближния си като себе си, да не обиждаш и да не лъжеш — всичко това го повелява и старият закон. Но съвършеният начин на живот в Новия Завет повелява така: „От взелия твоето — не искай обратно, и на всеки, който ти иска — дай“ (Лука 6:30).

И трябва не само да понасяш отнемането на онова, което имаш, или нещо външно, а и душата си да положиш за своя брат.

Такъв човек е наистина милостив, защото проявява милост към ближния не само с дарове — сърцето му се терзае и гори, когато чуе или види нещо, което причинява страдание на човек, и дори когато получава плесница от брата си, не смее дори дума да му отвърне, за да не натъжи неговия разум.

За духовното съвършенство, слово 45