Дървото на живота е Божията любов, от която отпадна Адам и вече не можа да се радва, а се трудеше и проливаше потта си върху земята на тръните. Всички, които са лишени от Божията любов, тоест от рая, се хранят с труд, сред тръни, с хляба на потта, дори и когато вървят по правия път на добродетелите. Това е хлябът, който Бог позволи на праотеца да яде след падението му.

Докато не намерим любовта, нашият труд е върху земята на тръните: в тях сеем и в тях жънем, дори когато семето ни е семе на правдата. И винаги тръните ни бодат, и колкото и да се оправдаваме, живеем сред тях, с потта на лицето си.