Бог показа велика мощ в подкрепа на Своя първороден народ, извеждайки го от Египет. Земята на египтяните беше наказана по много начини. „Рувиме, моя сила и първороден сине“ се отнася до първия народ на обрязването, тъй като Бог даде обещанието на Авраам и на неговото потомство.

Но „труден за понасяне“, защото народът се ожесточи срещу послушанието към Бога. А „твърдоглав и своеволен“, защото не само беше корав към Божиите заповеди, но и дързък до степен да се надигне срещу Господа.

„Оскверни се“, понеже при нашия Господ Иисус Христос народът се разбунтува срещу Отца. Но „да не кипнеш“ казва Духът като утеха, за да не би, ако кипне докрай, да се разлее навън, като му дава надежда за спасение. Защото онова, което е кипнало и се е разляло, е загубено.

Първо той споменава събитието: че в последните дни народът ще посегне върху леглото на Отца, тоест върху Неговата невеста, Църквата, с намерение да я разврати; и това наистина прави и днес, нападайки я с клевети и богохулства.

Понеже от Симеон произлязоха книжниците, а от Левий – свещениците. Защото книжниците и свещениците извършиха беззаконието по собствен избор и с една воля убиха Господа.

Това се казва за заговора, в който трябваше да влязат срещу Господа. А че именно този заговор има предвид, е очевидно за нас. Защото блаженият Давид пее: „Земните царе и князете се събраха заедно против Господа…“ и т.н. А за този заговор Духът пророчески изрича: „Да не участва душата ми…“, желаейки, ако е възможно, да ги отклони, за да не се извърши чрез тях бъдещото престъпление.

„Убиха мъже и осакатиха бик“ – под „силен бик (телец)“ той разбира Христос. И „осакатиха“, понеже когато Той беше прикован на дървото, те прободоха Неговите жили. И обърни внимание на точността на израза: първо „убиха мъже“, после „осакатиха бик“. Защото те убиха светците, и те остават мъртви, очаквайки времето на възкресението. Но като млад бик, който се събаря на земята, когато бъде осакатен, така и Христос, доброволно подчинявайки се на смъртта на плътта, прие падението; но Той не беше победен от смъртта. Макар като човек да стана Един от мъртвите, Той остана жив по естеството на Своята божественост.

Защото Христос е „бикът“, животно преди всичко силно, чисто и предназначено за свещена употреба. А Синът е Господ на всяка сила, Който не извърши грях, но принесе Себе Си за нас като благоуханна жертва на Своя Бог и Отец.

Затова нека чуят онези, които осакатиха този величествен бик: „Проклет да е техният гняв, защото беше жесток; и тяхната ярост, защото беше закоравяла.“ Но този народ на юдеите дръзна да се гордее с това осакатяване: „Нашите ръце сториха това.“ Защото това, мисля, не е нищо друго освен безумните думи: „Кръвта Му нека бъде върху нас…“ и т.н.

Под „осле“ той разбира призоваването на езичниците; под другото – обрязването. „Едното осле“ означава, че тези две „млади животни“ са от една и съща вяра, тоест двете призовавания са различни, но водят към един и същ Господ.

И едното „осле“ е вързано за лозата, а другото – за лозовата пръчка, което означава: Църквата от езичниците е привързана към Господа, а онзи, който е от обрязването – към старинността на Закона.

„Той ще измие дрехата си във вино“, тоест чрез Светия Дух и словото на истината Той ще очисти плътта, която е обозначена като дреха.

А „в кръвта на гроздето“, тоест в смляната и изтичаща кръв от гроздовите зърна, която символизира плътта на Господа, Той очиства всички, които идват при Него от езичниците.

„блестят очите от вино“ означава, че очите му сияят чрез словото на истината; защото те гледат всички, които вярват в Него.
„Зъбите му – бели като мляко“ обозначава просветляващата сила на Неговите слова; затова ги нарича „бели“ и ги сравнява с мляко, нещо, което храни както тялото, така и душата.

Завулон, по тълкувание, означава „благоухание“ и „благословение“.

Като казва, че Завулон ще живее „при морето“, той пророчески посочва земята му като граничеща с море – и Израил като смесващ се с езичниците, така че двата народа да бъдат доведени като че ли в едно стадо. Това е явно в Евангелието: „Земята Завулонова и земята Нефталимова… народът, който живееше в тъмнина, видя голяма светлина“.

Като добавя, че той ще бъде “корабно пристанище“, това означава безопасен пристан, образ на Христос, Който е „котва на надеждата“. И това показва, че благодатта на Христос ще излезе към цялата земя и море, т.е. към езичниците.

С думите „ще се простира до Сидон“ се показва, че единството между двата народа ще стане толкова пълно, че потомците на Израил ще населят дори онези градове, които някога били особено виновни пред Бога.

Моисей благославя Завулон с думите: „Завулон ще се радва“, предсказвайки изобилието, което той ще получи и от сушата, и от морето – всичко е под ръката на Единия Господ.