Блажени нищите духом, защото тяхно е Царството Небесно. Господ учи, че трябва да се отхвърли славата на човешкото честолюбие, и дава като пример думите: “Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш” (Мат. 4:10). Когато Той предвъзвести чрез пророците, че ще избере смирен народ, боящ се от Неговите слова, той положи началото на съвършеното блаженство в духа на смирението. По този начин Той определи, че живеещите в смирение са хората, които помнят, че притежават Небесното Царство. Нито един не притежава нещо, което да е негово собствено, но на всички по дара на единия Отец са дадени еднакви възможности и условия за влизането в живота, а също и средствата да се ползват от тях.

Солта, която е предназначена за консумация от човешкия род, придава нетление на месото, върху което е поръсена; тя е много полезна и за придаване на вкус на всички храни. Апостолите са проповедници на небесното и сякаш са сеячи на вечното и хвърлят семената на безсмъртието в телата на всички, в които е посято словото, тъй като, както Йоан свидетелства по-горе, те са станали съвършени чрез кръщението с вода и огън. Затова с право бяха наречени сол на земята онези, които запазиха телата си за вечността, осолени със силата на Христовото учение.

Господ призовава тези, които нарече сол на земята, да пребивават в силата на дадената им власт. Иначе те ще загубят силата на солта и няма да могат да осоляват другите; лишени от усещане за вкус те не могат да вдъхват живот на тленното и, бидейки изхвърлени от съкровищницата на Църквата, ще бъдат тъпкани от краката на минувачите заедно с тези, които е трябвало да осолят.

Коментари върху Евангелието от Матей

Христос нарича град плътта, която Той е възприел, защото, както в един град има много различни жители, така и в Него, поради естеството на възприетото тяло, се съдържа един вид съединение на целия човешки род. По този начин, чрез съединяване в Себе Си на нашия род Той се превърна в град, а ние, чрез участието си в Неговата плът, станахме жители на града. Следователно Христос вече не може да бъде скрит, защото става видим за всички, пребиваващ във висотата на висините у Бога, съзерцаем и постижим в Своите дивни дела.

Светило, скрито под съд, не свети. Каква е ползата от скрито светило? Наистина правилно Господ е сравнил съда (“крина”) със синагогата, която, съхранявайки  придобитите плодове само в себе си, е спазвала установената мяра за спазване на закона. Сега обаче, след идването на Господа, тя е станала напълно безплодна <…> защото светилникът на Христос не бива повече да бъде скрит под съд, нито пък синагогата да бъде скрита под покривало. Защото Господ, Който увисна на дървото на кръста, дава вечна светлина на всички членове на Църквата.

Коментари върху Евангелието от Матей

Всеки, който каже на брата си: „рака“, виновен ще бъде пред синедриона. „Рака“ е обидна дума, означаваща нищожество. Всеки, който с подобна обида оскърбява човек, изпълнен със Светия Дух, подлежи на съда на светиите и ще трябва да изкупи оскърблението към Светия Дух чрез наказание според решението на светите съдии. А който го нарече „безумен“, подлежи на огнената геена. Опасност от голямо наказание застрашава човек, който оскърбява и нарича безумен този, когото Бог е нарекъл сол на земята, и очерня и обвинява в глупост този, който осолява. Такъв ще се стане храна на вечния огън. По този начин, каквито и действия да осъжда законът,  евангелската вяра порицава самата готовност да се изрекат обидни думи.

Коментари върху Евангелието от Матей

Законът е наложил наказание за престъпване на клетва, така че благоговението пред тайнството на клетвата да възпира опитите за нарушаването й и в същото време грубият и самохвален народ да има често напомняне за своя Бог благодарение на клетвата. Но вярата е отменила обичая на клетвите, като е установила делата на нашия живот да се извършват в истина, и, като унищожи действието на лъжата, тя ни е предписала да говорим и да слушаме в простота (тоест, да бъде това, което е било, и да не бъде това, което не е било, доколкото между “да” и “не” се открива място за лъжа, а което е повече от това, то е от лукавия (Мат. 5:37). Следователно онези, които живеят в простотата на вярата, нямат нужда от обичая на клетвите, защото за тях винаги е това, което е, и не е това, което не е ,  поради което всяка тяхна дума и действие е извършено в истина.

Коментари върху Евангелието от Матей

Господ иска надеждата на нашата вяра, гледаща към вечността, да бъде изпитана от такива неща, че самата способност да понасяме обиди, ще свидетелства за нас в бъдещия съд. Законът държал неверния Израил в страх и смирявал желанието им да вършат несправедливост чрез съзнанието че в замяна ще получат същото. Вярата обаче не търпи голямо огорчение за нанесена обида и не допуска отмъщение <…>,  защото на Божия съд тези, които са претърпели обида, ще имат голяма утеха, а тези, които са обидили, ще бъдат сурово наказани. Така че Евангелието ни заповядва не само  да се въздържаме от извършване на  несправедливост, но също така изисква от нас да бъдем свободни от тайното желание да отмъстим за нея.

Господ е доказал, че всичко се усъвършенства чрез доброта. Законът изисквал да обичаш ближния, но позволявал да ненавиждаш врага. А вярата постановява да обичаш враговете и чрез действието на любовта към всички да съкрушаваш дръзките стремежи на човешкия ум. Тя не само сдържа гнева да не отмъщава, но и го смекчава, като го превръща в любов към засегналия ни, тъй като само за езичниците е характерно да обичат обичащите ги и да се грижат за грижещите се за тях.

Коментар върху Евангелието от Матей