Пребиваването на Господ в пустинята, Неговият 40-дневен пост, глад след поста, изкушението на сатаната и отговорите на Господ са действия, преизпълнени с велик и небесен смисъл. Това, че Той беше отведен в пустинята, показва свободата на Светия Дух да предава Своя човек на дявола и да му позволи да го изкушава и примамва, което изкусителят не би могъл да извърши, ако не му бе дадено отгоре. Следователно, дяволът е имал подозрение, поради страх, но не твърдо знание Кой е Изкушаваният.

… Така дяволът безразсъдно изкушавал Този, Когото въпреки опасенията, че Той е повече от човек, считал за човек. Той съблазни Адам, и измамвайки го, го доведе до смъртта. И затова беше твърде справедливо, за своето коварство и престъпление, да бъде победен от същия Човек, с чиято смърт и беди се хвалеше, и като възненавиди благодеянията, извършени от Бога на човека, не можа да разпознае преди изкушението Бога в човека.

И така, Господ се подлага на изкушение веднага след кръщението, показвайки по този начин, че след нашето освещаване изкушенията на дявола особено се засилват, защото той най-много желае да удържи победа над светиите.

Коментари върху Евангелието от Матей

[Дяволът] се стремеше чрез изкушението да свали Господа от Небесните висоти в преисподнята и Него, Който е поставен на върха на храма, т.е. превъзхождащия закона и пророците, да подчини на себе си. Защото дяволът знаеше, че ангелските сили са готови да дойдат на помощ на Сина Божий, за да не се нарани Той, Който ще стъпче аспида и василиска и ще потъпче лъва и змията (Пс. 90:11-13). Обаче дяволът премълча, че това беше казано за него самия, но като споменава за високото, искаше по някакъв начин да подчини Изкушавания и да си присвои Неговата слава, ако Господ на величието му се беше заклел във вярност.

И ето, третата хитрост на дявола била приведена в действие – изкушението с власт. И така, като поставил Господ на висока планина, той Му предложил всички царства на земята, ако само му се поклони. Но двойният отговор на Господа разсеял всички надежди на дявола. Дяволът съблазнил Адам с храна, от райската слава го отвел към мястото на греха, тоест в областта, където се намирало забраненото дърво, и го съблазнил с жаждата да притежава божествено име, обещавайки му, че ще бъде подобен на бог. По този начин дяволът се обръща срещу Господа с цялата сила на света и предлага на своя Създател притежанието на цялата вселена, така че, запазвайки реда на древната измама, сега да изкуси с жажда за власт Този, Когото не съблазнил с храна и не помръднал от мястото Му. Но Господ със Своя отговор насочил речта към достойния за Него разговор за висшето, защото Той казал: “Махни се от Мене, сатана, защото е писано: Само на Господа твоя Бог да се покланяш и само на Него да служиш”. Това бил подобаващ отговор на безразсъдството на дявола, и когато той чул името “сатана”, изобличаваш неговото престъпление, той познал в човека своя Господ Бог, Комуто подобава поклонение.

Чрез действието на този отговор Господ ни е дал великолепен пример как ние, презирайки славата на земната власт и отхвърляйки жаждата да притежаваме светски блага, помним, че трябва да се покланяме само на единия Бог и Господ, особено когато почитанието на дявола е станало обичайно дело за всеки век. И така, след това бягство на дявола на Христос служили ангели (Мат. 4:11), показвайки, че след като дяволът бил победен и обезглавен от нас, ангелите и небесните сили ще ни помагат и служат.

Коментари върху Евангелието от Матей