Св. Иларий Пиктавийски (ок. 310 – 367) — От Матея свето Евангелие, глава 23
13. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате, нито влизащите пускате да влязат.
„Горко“ е вик на скръб и печал. Затова Господ им казва, че те затварят Царството Небесно за хората, защото скриват в закона утехата на истината, която е в Христос.
Зад видимостта на своето учение те губят от поглед Неговото идване в плът, за което са предсказвали пророците. Самите те не тръгват по пътя на вечността в Христос, но не позволяват и на другите да го направят.
Коментари върху евангелието от Матей
16. Горко вам, водачи слепи, които казвате: ако някой се закълне в храма, не е нищо; но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.
Иисус порицава почитането на човешки правила и пренебрежението към традицията на пророците, защото в това безумие хората търсели слава за себе си, докато отхвърялли онова, което заслужавало наистина почит. Защото Той Сам даде закона, но законът не съдържаше самата праведност, а само помагаше за нея. Украшенията на храма и олтара не бяха обекти на първично поклонение, а само указваха образа на бъдещото истинско почитание. Злато, сребро, бронз, мед, перли, кристал – всеки от тези материали има свое значение според природата си.
Затова Иисус упреква юдеите, че се покланят на златото на храма и на даровете върху жертвеника, вместо да отдадат по-голяма почит на самия храм и на жертвеника, защото златото и даровете са само символи на бъдещето.
С идването на Христос става безсмислено да се вярва само в закона, защото не в закона е Христос, а в Христос се освещава самият закон, върху който Той изгражда Своя престол. Този, който търси религиозност, трябва да я приеме от Този, Който седи на този трон. Затова безумни и слепи са хората, които почитат осветеното, а пропускат покрай себе си незабелязано самата святост.
Коментари върху Матей
23. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето давате десятък от гьозум, копър и кимион, а сте оставили най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра; това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
Той (Христос) изобличава скритите им помисли и тъмните стремежи на волята, защото те спазваха десятъка от ментата и копъра, както Законът предписва, само за да създадат впечатление у хората, че изпълняват целия Закон. А в същото време състраданието, справедливостта, вярата и всяко добро дело – това, което е същинско човешко задължение, бяха напълно забравили. <…>
А за Бога е смешно тяхното старание да „прецеждат комара“, докато с лекота „поглъщат камила“, сякаш греховете, които избягват, са по-страшни от онези, които без притеснение извършват.
31. с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците;
Формата на съда е съвършена. Усещането и разбирането за справедливост са дадени на всеки от нас по природа, така че колкото по-добре се познава справедливостта, толкова по-малка да бъде нуждата да се освобождаваме от неправдата.
Народът на Закона уби всички пророци. Омразата на този народ произтичаше от строгостта, с която пророците гласно осъждаха кражби, убийства, прелюбодеяния и светотатства.
И нещо повече – пророците обявяваха юдеите за недостойни за Царството Небесно и учеха, че езичниците ще станат наследници на Божия завет. Затова народът подлагаше своите пророци на всевъзможни издевателства.
Коментари върху Евангелието от Матей