Всичко, което се случва, сочи към бъдещето, и под формата на притчови знамения сегашните събития предизобразяват бъдещите събития.

Господ овладява народите, сиянието на Неговата слава се приближава, умовете на народите се подчиняват на Него –
а Той е тук, възседнал ослицата!

За Него възвестяваха цяла поредица патриарси, пророци и апостоли. Патриарсите разстилат цялата си слава като одежди пред Господа (чрез своите поколения, имена и гоненията срещу тях
те пророчески посочваха пътя на Господа). Идейки към Него със сиянието на своето достойнство и поставяйки се под Неговото седло, те показват, че цялата им слава е посветена на подготовката за Неговото пришествие.

Пророците постилат със своите дрехи пътя на Грядущия. Още отдавна те пророкуваха за този път и за това, че по него народите ще последват Бога. Мнозина умряха и отдадоха себе си
за настилане на този път – те, сякаш събличайки одеждите си,
разстлаха ги по него.

И апостолите, след като положиха одеждите си, постилаха пътя със срязани от дърветата клони. Но това не беше просто благочестив човешки жест. Защото може да изглежда, че клоните пречат на Идущия и затрудняват Неговото движение.

Но дори и в това се разкрива смисълът на пророчеството и се възвестява образът на бъдещето.

Тези клони представляват безплодните народи или плодовете на народи, които нямат вяра. Апостолите ги отрязват, постилайки пътя пред Господа – те подготвят идването на Спасителя.

Коментари върху Евангелието от Матей

Това ли е множеството народ, което после с одобрение ще вика: „Да бъде разпнат“ (Мат. 27:22)? Как Неговата милост се превърна в тяхна омраза? Дори самите им думи говореха за силата на изкуплението. „Осанна“ на еврейски език означава изкупление на дома Давидов. Затова те призовават Сина Давидов, защото в Него разпознават наследника на вечното царство.

Но скоро техните викове „Да бъде разпнат!“ ще се превърнат в богохулство. А сега те вършат това, което предобразява бъдещите събития.

Първият син представлява народа, зависим от фарисеите. Когато бяха призовани от Бога чрез пророчеството на Йоан да се подчинят на Неговите заповеди, те останаха горделиви, непокорни и непреклонни пред Неговите предупреждения. Те вярваха в Закона, но отхвърлиха покаянието за греховете си, като вместо това се хвалеха със своето знатно потекло от Авраам. По-късно те повярваха чрез чудесата, извършени от апостолите след Възкресението на Господа, и, връщайки се чрез акта на вярата към делата на Евангелието, се покаяха и осъзнаха вината на своето предишно високомерие.

Вторият син представлява митарите и грешниците, които след това се върнаха към своя предишен греховен живот. Йоан ги учеше да очакват спасението от Христос, да приемат кръщение и да повярват в Него. Когато Господ в притчата казва, че вторият син не отишъл, въпреки обещанието си, Той показва, че този народ е повярвал на Йоан. Но тъй като те не бяха в състояние да приемат Евангелското учение чрез апостолите преди страданията на Господа (защото тогава трябваше да се изпълнят тайните на човешкото спасение), те не тръгнаха.

Господ не казва, че те отказаха да отидат, а просто че не отидоха. Това обстоятелство не ги прави виновни в неверие, защото за тях беше трудно да го направят. Следователно проблемът не е в това, че вторият син не е искал веднага да изпълни онова, което се изискваше от него, а в това, че не е могъл да го направи. Така че тук е показана необходимостта от забавяне, а не волята за непослушание.

Коментар върху Евангелието от Матей