Господ увещава апостолите да се въздържат да вървят по пътищата на езичниците, но това не означава, че не ги изпраща за спасението на езичниците, а че трябва да избягват делата и начина на живот на непросветените езичници.

На апостолите също е забранено да влизат в самарянските градове. Но нима Сам Той не прояви грижа към самарянката? Тук на апостолите се заповядва да не посещават събранията на еретиците, защото изкривяванията на вярата не се различават от [езическото] незнание.

След това Господ ги изпраща при „погиналите овце от дома Израилев“. Но нима те не беснееха против Него със змийски езици и вълчи зъби? Въпреки това наследниците на закона трябваше да имат първенство да чуят евангелската проповед; и колкото по-малко оправдания оставаха за Израил в неговото престъпление, толкова по-голямо усърдие трябваше да се прояви в неговото увещаване.

Към апостолите преминава цялата сила на властта на Господа, и човекът, създаден в Адам по образ и подобие Божие, сега придобива съвършения образ и подобие в Христа и се удостоява със сили, ни най-малко по-малки от тези на своя Господ; и който преди беше земен, сега стана небесен.

Те ще проповядват, че се е приближило Царството Небесно, тоест образът и подобието Божие сега се даряват заедно с истината, така че всички светии, които се наричат небесни жители, ще царуват с Господа.

Те ще се грижат за болните, ще възкресяват мъртви, ще изцеляват прокажени, ще изгонват демони; и чрез причастието на силата Господня ще изкоренят всички беди, които подстрекателството на сатаната внесе в тялото на Адам.

И накрая, Христос им заповядва даром да дават това, което даром са получили, за да достигнат, според пророчеството в книга Битие, до подобието Божие. И тъй, даром трябва да се раздава дарът, който даром е получен. (Коментари върху Матей, 10.4)

Христос не позволява [на апостолите] да имат в поясите си злато, сребро или мед, да вземат торба за път, две дрехи, обувки или жезъл в ръка, защото „работникът е достоен за наградата си“.

Само по себе си съкровището, както мисля, не е нещо зло; какво тогава означава забраната да се носи в пояса злато, сребро и мед? Поясът е снаряжение за служение – с него се препасва човек, за да извършва делото си. Затова Господ ни призовава в нашето служение да няма нищо користно, и притежанието на злато, сребро и мед да не стане необходимо за апостолското ни дело.

„Нито торба за път“ – това означава да оставим грижата за светското имущество, защото всяко земно съкровище ще погине, а сърцето ни ще бъде там, където е нашето съкровище.

„Нито две дрехи“ – достатъчно ни е, че веднъж сме се облекли в Христа, и не трябва поради развратеността на ума да се обличаме в друга дреха – било на ереси, било на закона.

„Нито обувки“ – нима слабите човешки нозе могат винаги да бъдат боси? Но Христос ни призовава да застанем боси върху святата земя, свободна от тръните и бодлите на греха, както беше казано на Моисей, за да нямаме друга „обувка“ за нашия път освен онази, която сме получили от Христа.

„Нито жезъл (ῥάβδον) в ръка“ – тоест без право на външна власт. Не бива недостойно да носим жезъла от корена Иесеев (защото всеки друг жезъл не е от Христос), но, наставени от всичко казано по-горе, трябва да вървим в този свят с благодат – тя да ни бъде пътни средства, дреха, обувка и власт.

Като постъпваме според тези наставления, ще се окажем достойни за наградата си – тоест чрез тяхното спазване ще получим като награда надеждата за Царството Небесно.

Господ заповядва да не влизат в домове и да не приемат гостоприемство от онези, които или отхвърлят Христос, или не Го познават; във всеки град да разпитват кой е достоен да ги приеме – тоест дали там обитават Христос и Църквата; и да не преминават на друго място, ако намерят достоен дом и праведен домакин.

Мнозина от юдеите били така привързани към закона, че макар да можели да повярват в Христос, удивлявайки се на Неговите дела, все пак продължавали да живеят според закона. Други, от любопитство, искали да узнаят свободата в Христа и само привидно преминавали от закона към евангелската истина; мнозина пък изпадали в ерес поради изопачено разбиране.

И понеже такива хора, мамейки и прелъстявайки слушателите, твърдели лъжливо, че притежават католичната истина, Христос заповядва апостолите да търсят достоен човек, у когото да отседнат. И ако по незнание, подведени от лъжливи думи, попаднат при такъв домакин, трябва внимателно и предпазливо да изберат дом, който е наречен „достоен“, тоест Църквата, която се нарича католична.

Христос заповядва всеки дом да бъде поздравяван с мир, но така, че „мирът“ да бъде по-скоро изречен, отколкото даден. Защото Той ги наставлява: „Поздравете го, казвайки: мир на този дом.“ Следователно поздравът на мира се изразява в думи и трябва да бъде проявен чрез проповедта на действената любов.

По-нататък Иисус показва, че самият мир – който е средоточие на състраданието – не трябва да пребъдва в недостоен дом; защото, ако домът се окаже недостоен, тайнството на небесния мир трябва да бъде задържано в съзнанието.

Това слово на Господа напълно се отнася до юдеите и еретиците: „Брат ще предаде брата на смърт и баща – сина, и ще въстанат деца против родители“, тоест членовете на едно семейство ще станат врагове, защото Господ показва, че онези, които някога са се наричали родители и роднини, сега са разделени от люта ненавист.

Също така християните ще бъдат предавани на земни съдии и царе, които ще се стремят или да ни накарат да мълчим, или да станем техни съучастници.

А ние трябва да бъдем свидетели пред тези хора и пред езичниците; и чрез това свидетелство гонителите ще бъдат лишени от оправданието, че не са знаели Бога, а на езичниците ще се открие пътят към вярата в Христа чрез свидетелството на непоколебимите изповедници, измъчвани от жестоки мъчители.

Знанието за предстоящите събития е много полезно за придобиването на търпение, особено когато желанието да се понасят страдания се подкрепя от пример.

Нашият Господ, Който е вечната светлина, водачът на вярващите и източникът на безсмъртие, предварително даде на Своите ученици утеха за бъдещите им страдания, за да не мисли някой ученик, че е по-голям от Учителя или слуга – по-висок от Господаря.

Защото, ако поради ненавист те дадоха бесовско име на главата на дома, колко повече всякакви несправедливости и оскърбления ще причинят на неговите домашни, които са по-близо до него!

И тъй, ние достигаме до участие в славата, ако станем подобни на Господа и претърпим същите страдания.

С тези думи Господ посочва съдния ден, който ще разкрие тайните помисли на нашите желания и ще изяви онова, което сега смятаме за скрито.

Затова Господ казва, че не бива да се страхуваме нито от заплахи, нито от зли умисли, нито от властта на преследващите ни, защото съдният ден ще покаже, че всичко това е било напразно и безполезно.

Не виждаме в Евангелието Господ да е имал обичай да проповядва нощем и да предава учението в тъмнина. Но понеже всяка Негова проповед за плътските хора е тъмнина, а всяко Негово слово за невярващите – нощ, Той заповядва казаното в тъмнина да се проповядва на светло, а онова, което се съобщава на ухо, да се възвестява от покривите – тоест от високо и с висок глас.

Това място е свързано по смисъл с казаното по-горе. Защото ще се умножат бедствията на онези, които ни предават, преследват, принуждават към бягство и ни мразят заради името Господне – онези, които имат власт само над телата, а не над душите.

И тъй, именно те са онези, които продават две малки птици за един асарий. А онова, което е продадено на греха, Христос изкупи от проклятието на закона.

Следователно и тяло, и душа се продават – продават се на греха, но Христос ни е изкупил от греха и е Изкупител на душата и тялото.

И тъй, онези, които продават две малки птици за един асарий, продават себе си за малък грях. Те са били създадени да летят и да се възнасят към небето с духовни криле, но, пленени от ценностите на земните удоволствия и съблазнени от блясъка на този свят, с такива постъпки продават сами себе си.