Св. Иларий Пиктавийски (ок. 310 – 367) — От Матея свето Евангелие, глава 1

1. Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.

Това, което Матей представи в описанието на Христовото царско родословие, Лука показа в Неговия свещенически произход: всеки от тях, единият в първото, а другият във второто изброяване, показа принадлежността на Господ съответно към царското и към свещеническото коляно.

И редът на родството е установен правилно, тъй като връзката между тези две колена, която започва с брака на Давид, се потвърждава чрез продължението на родословието от Салатиил до Зоровавел. По този начин, докато Матей смята  Господното потекло по бащина линия, започвайки с Юда, Лука казва, че Той произхожда чрез Натан от рода на Левия; и всеки по свой начин показва славата на нашия Господ Иисус Христос, който е вечният Цар и Свещеник; слава,  която се проявява и в Неговия произход по плът от тези два рода.

Няма значение, че се разглежда произходът на Йосиф, а не на Мария, защото те са едно и също коляно, обединено чрез родствени връзки. И Матей, и Лука свидетелстват, когато изброяват бащите по-скоро по тяхната принадлежност към един народ, отколкото към род, доколкото коляното, взимайки своето начало от един човек, продължава съществуването си в семейство, свързано с един ред на наследяване и един произход.

Христос трябва да бъде показан като Син на Давид и Авраам, затова Евангелието започва така:  родословие на Иисус Христос, син на Давид, син на Авраам; и няма значение кой какво място заема или в какъв ред са изброени в  родословието. Защото е ясно, че  светото семейство произлиза от един корен. И така, ако Йосиф и Мария са от едно и също коляно, тогава когато евангелистът казва, че Йосиф произхожда от рода на Авраам, научаваме, че и Мария също принадлежи към този род.

Коментари към Евангелието от Матей