Както по-рано за бедните, така и тук Той говори за плачещите, наричайки тези от нас блажени, които горчиво оплакват или загубата на любима съпруга, или загубата на скъпи близки. Но по-скоро той подразбира под блажени онези, които се стремят да изгладят собствените си грехове със сълзен плач или не престават да оплакват, живеейки благочестиво, несправедливостта в света и прегрешенията на грешниците. И така, Господ не без основание обещава на толкова свято плачещите утешението на вечното ликуване.

Трактат върху Евангелието от Матей

Кротките хора са спокойни, смирени и скромни, прости във вярата и търпеливи към всяка обида, тези, които са наставени в евангелското учение, подражават с кротост на примера на Господа, Който казва в Евангелието: „Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29). Накрая, Мойсей в древността получи най-голямата благодат от Бога, защото беше кротък. Понеже за него е написано: „Мойсей беше най-кроткият от всички човеци на земята“ (Числ. 12:3). Затова Давид говори в псалма: „Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга“ (Пс. 131:1).

Трактат върху Евангелието от Матей

Той нарича чисти по сърце тези, които, като са отхвърлили сквернотата на греха, очистили са себе си от всяка нечистота на плътта и са станали угодни на Бога с дела на вярата и праведност, както казва Давид в псалма: “Кой ще възлезе на планината Господня, или кой ще застане на Неговото свето място? Оня, чиито ръце са невинни и сърцето чисто, който не се е клел в душата си напразно” (Пс. 23:3 – 4). С пълно основание и Давид, знаейки, че Бог може да се види само с чисто сърце, така се моли в псалма: Сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене” (Пс. 50:10). И така, Бог нарича блажени чистите по сърце, които с чист разум и безупречна съвест живеят във вяра в Бога и в бъдещото Царство Небесно ще се удостоят да видят Бога на славата “смътно като през огледало, а тогава – лице с лице” (1 Кор. 13:12), както е казал апостолът.

Миротворци наистина са тези, които като се отдалечат от съблазънта на раздорите и разприте, имат братска любов и църковен мир в единството на всеобщата вяра. Именно спазването на този мир Господ поверява на учениците Си с думите: “Мир ви оставям, Моя мир ви давам” (Йоан 14:27).

Трактат върху Евангелието от Матей

Не без причина Господ по-рано спомена за правдата, за която трябва да гладуваме и жадуваме и за която Той ни учи да жадуваме с толкова голямо стремление, че заради нея трябва да презираме преследванията на света и телесните страдания, и самата смърт. В това наставление мъченици се наричат преди всичко онези, които в името на Божията правда и в името на Христос понасят гонения в света, на които е обещана голяма надежда, т.е. придобиването на Небесното Царство. Първите в това блаженство бяха апостолите и всички праведници, които заради правдата на закона бяха подложени на различни преследвания и в отплата за вярата си те достигнаха Небесното Царство.

Трактат върху Евангелието от Матей

Той показва, че тези, които губят силата си, са онези християни, които някога са били просветени от вярата и небесната мъдрост и е трябвало да останат верни и постоянни, но които, изоставяйки вярата и божествената мъдрост, изпадат в ерес или се връщат към езическата неразумност. И затова Той казва: „Ако солта изгуби силата си, как ще я направите солена?“ Защото такива хора, лишени от силата си чрез коварството на дявола и лишени от Божията благодат, стават немощни.

Макар да са могли да „подправят“ със словото на божествената проповед други невярващи, които все още са далеч от вярата, те се оказват безполезни дори за самите себе си. От такава сол беше Юда Искариотски. След като отхвърлил божествената мъдрост и станал отстъпник от апостолите, той не само не бил в състояние да помага на другите, но станал негоден и безполезен и за самия себе си.

Трактат върху Евангелието от Матей

Божият Син, Създателят на закона и пророците, не дошъл, за да наруши закона или пророците. Защото Сам Той даде закона на хората чрез Мойсей и изпълни пророците със Светия Дух, за да възвестяват бъдещето: “Не дойдох да го наруша, а да го изпълня”.  И Той изпълни закона и пророците, като извърши онова, което беше написано за Него в закона от пророците. Затова на кръста, когато изпи дадения му оцет, Той каза: Свърши се! (Иоан 19:30) – за да покаже ясно изпълнението на всичко, което беше написано за Него в закона и пророците, чак до изпиването на оцета. Той изпълни закона по всякакъв начин, когато завърши с тайнството на Своето страдание тайнството на Пасхата, или на агнеца, което преди беше показано образно. Затова апостолът казва: “Защото нашата Пасха, Христос, беше заклан за нас” (1 Кор. 5:7).

Той осъжда праведността  на книжниците и фарисеите, защото те не търсят вяра в божественото обещание, а търсят човешка похвала и светска слава. Имаме примера на гордия и надменен фарисей, който, както си мислел, изтъквал на показ заслугите на своя на праведност; безсрамно, с надменен дух, с горделиви думи хвалил себе си пред Бога. Следователно книжниците и фарисеите пазят видима праведност не за да угодят на Бога, а за да придобият човешка слава, земна печалба и временни ползи. И затова Господ  ни призовава да бъдем над тази прословута праведност на човешката слава чрез делата на небесната праведност и заслугите на вярата.

Трактат върху Евангелието от Матей

Ето какво казва Господ: “Аз не дойдох да наруша закона, а да го изпълня (Мат. 5:17). Тоест към тази кратка фраза можем да добавим: да променя към по-добро предписанията на закона. Затова и светият апостол казва: “И така, отменяме ли закона чрез вяра? Съвсем не; но ние утвърждаваме закона” (Римл. 3:31). За необразования и груб народ бяха дадени заповедите на праведния закон, а на вярващия са дадени евангелските заповеди на съвършената вяра и  небесната правда. Законът предписваше да не се убива. А Евангелието заповядва да не се гневим без причина, за да премахнем всеки корен на греха от сърцата ни, защото гневливостта може да доведе до убийство.

Трактат върху Евангелието от Матей

Други, чието обяснение, по мое мнение, е по-задълбочено, смятат, че тук трябва да се разбира противостоящият Свети Дух, който се противи на пороците и плътските страсти, както казва апостолът: „Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали” (Гал. 5:17). Защото духът на човека се стреми към небесното, а плътта желае земното; духът  се радва на духовни дарби, а плътта се наслаждава на телесни пороци.  Затова апостолът казва: „И не оскърбявайте Светия Дух Божий, чрез когото бяхте запечатани за деня на изкуплението” (Ефес. 4:30). Затова Господ ни заповядва да се подчиняваме във всичко на този Противник на греха и човешките заблуди, на Съветника в правдата и в святото. Ние трябва във всичко  да Му се подчиняваме, докато сме на път с Него, тоест, докато прекарваме този земен живот, така че да можем да получим вечен мир и постоянно общение с Него.

Понеже прелюбодейството е тежък грях, и за да се изтръгне коренът на самия грях, за да не се петни съвестта ни, Той забрани дори желанието, което е началото на прелюбодеянието, както казва блаженият Яков в своето писмо: “похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт”. (Иак. 1:15). Затова и чрез Давид Светият Дух говори за това така: “Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!” (Пс. 136:9)! Той нарича благословен и наистина евангелски мъж онзи, който веднага преди да покълне, при самото зараждане, убива  стремежите и плътските желания, родени от човешката слабост, чрез вяра в Христос, Който е наречен камък. (срв. 1 Кор. 10:4).

Трактат върху Евангелието от Матей

Тъй като се споменава тялото, то по-скоро може да бъде отнесено към тялото на Църквата, където окото, като най-скъпоценен член, може да се отнесе към епископа, който освещава със светлината на божествената заповед цялото тяло. И така думите: „ако окото те съблазнява, извади го и хвърли от себе си; защото по-добре е за тебе да погине един твой уд, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в геената огнена”, трябва да се разбират правилно, че ако окото, т.е. епископът, чрез погрешна вяра и позорен начин на живот е възмутил Църквата, той трябва да бъде изтръгнат, т.е. да бъде отстранен от тялото на Църквата, така че народът да не носи отговорност за неговия грях. Защото е писано: „Малко квас заквасва цялото тесто (1 Кор. 5:6). И отново: “Махнете, прочее, злия изпомежду си.” (1 Кор. 5:13). Всъщност, под ръка се разбира презвитерът,  който, ако съблазнява Божия народ, като се придържа към погрешна вяра или живее неправилно, Господ нарежда да бъде отсечен, т.е. отстранен, да не би грехът му да опетни Църквата с греха си, защото, по думите на апостола, Църквата трябва да бъде свята и неопетнена.

Трактат върху Евангелието от Матей

Нашият Господ и Спасител във всичко променя към по-добро заповедите  на древния закон. Впрочем, от дълго време Мойсей разрешил на юдейския народ, който водел беззаконен живот и се отдавал на наслади, да се дава развод по всякаква причина. Не защото духът на закона изисква това, а защото необузданата плътска страст на народа не можела да се придържа към твърдата правда на учението на закона. Затова била дадена такава възможност, както на друго място Господ отговаря на въпроса на садукеите. Когато те питат защо Мойсей е разрешил да се дава разводно писмо, Господ отговаря с думите: “поради вашето жестокосърдие ви е позволил Моисей да напускате жените си; но отначало не беше тъй” (Мат. 19:8). Ето защо сега не е случайно, че нашият Господ и Спасител, след като е отменил това право, възстановява заповедите на древния закон. Следователно Той заповядва съюзът на чистия брак да бъде запазен чрез ненарушим закон, като посочва, че законът за брака е бил установен за първи път от Него. Той казва: „което Бог е съчетал, човек да не разлъчва” (Мат. 19:6; Марк 10:9).

Трактат върху Евангелието от Матей

В тези думи на Господ, където Той  ни забранява да се кълнем в каквото и да било, има двойно значение. На първо място, Той иска да се откажем както от използването на клетви, така и от навика на човешкото заблуждение, така че никой от нас не почита творението като Бог или да вярва в безнаказаността на престъплението, ако се кълне в частите на света, защото е писано: “и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си)” (Пс. 23:4). С това той осъжда както греха на юдейската невярност, така и целия човешки род, който изостави Твореца и отдаде божествени почести на творението, както казва апостолът: “и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца” (Рим. 1:25).

Това може да се разбира и по следния начин: ако някой се кълне в небето и земята, той се кълне и в Този, Който е направил небето и земята, както сам Господ посочва на друго място, като казва: Който се кълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, което е на него; а който се кълне в храма, кълне се в него и в Този, Който живее в него (Мат. 23:20-21). Той казва: Не се кълнете в Йерусалим, защото той е градът на Великия Цар, т.е. образ на Христовото тяло, което е духовната и небесна Църква. Не се кълни в главата си, защото според апостола Христос е глава на всеки мъж (1 Кор. 11:3). Следователно онзи, който се кълне във всички тези неща, се кълне в Твореца на всички тези неща.

Някои смятат, че смисълът на думите: „Който е извървял една миля, нека върви с него още две“, трябва да се разбират духовно: ако един невярващ или такъв, който още не е изповядал истината, спомене за единия Отец, Твореца на всички неща, като че ли е встъпил в пътя на закона, върви с него още две. Това означава, че след указанието за Бог Отец, го поведи по пътя на истината до познаване на Сина и Светия Дух, като му показваш, че трябва да вярва не само в Отца, но и в Сина. и в Светия Дух.

Трактат върху Евангелието от Матей

Господ посочва, че не можем да имаме заслугата на съвършената любов, ако обичаме само тези, за които знаем, че ще ни отвърнат с взаимна любов, защото такава любов е присъща и на езичниците, и на грешниците.

Затова Господ иска да надминем общия закон на човешката любов със закона на евангелската любов, така че да проявяваме чувство на любов не само към тези, които ни обичат, но и към враговете и ненавиждащите ни. По този начин ще подражаваме на примера на истинското благочестие и Отческата благост.

Трактат върху Евангелието от Матей