И тъй, дяволът подстрекава, за да изкушава, а Господ следва [след него], за да победи. А състезанието в това изкушение врагът започна с такова обръщение към Господа: „Ако си Син Божий, кажи тези камъни да станат хлябове.“

Така, без да познава тайната на Божието домостроителство, той пита за онова, което не знае. Защото разпитва и говори с гласа на съмняващ се: „Ако си Син Божий.“

Нека да видим защо пита, ако се съмнява, и защо пита, ако не знае. Той вече беше чул вестта как ангелът възвести на Девата, че ще роди Сина Божий. Видя и това, как влъхвите, оставяйки своето заблуждение на суетното знание, с молитва се поклониха на родилия се Младенец. Видя и това, как след кръщението слезе Светият Дух като гълъб. Чу и гласа на Отца от небесата, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син“ (Мат. 3:16–17). Чу и това, как Йоан свидетелстваше пред целия народ: „Ето Агнецът Божий, Който взема върху Себе Си греха на света“ (Йоан 1:29).

И тъй, смутен от толкова свидетелства, току-що уплашен от този глас, от всичко чуто той най-много се уплаши от това, че понеже сам е изпълнил света с грехове, ще дойде Онзи, Който ще унищожи греха на света. Макар и изплашен от множеството гласове, той все още не повярва докрай, защото Онзи, за Когото бе чул, че е Син Божий, го виждаше в човешки образ и виждаше в плът Този, Който, както бе чул, унищожава греховете на света.

И тъй, уплашен и треперещ, той изпитваше дали наистина е вярно онова, което бе чул. Макар да виждаше, че Господ пости четиридесет дни и нощи, той, погибелният, не пожела веднага да повярва в Сина Божий. Защото помнеше, че Моисей и Илия също постиха по този начин четиридесет дни, и затова се стремеше по някакъв знак на проявена сила да узнае дали наистина Той е Син Божий.

И тъй, той предлага: „Ако си Син Божий, кажи тези камъни да станат хлябове.“ (Тълкувание на Матей)

И тъй, за тази светлина тук се казва: „Народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина.“ Но я видя не с телесни очи, защото тази светлина е невидима, а с очите на вярата и с взора на разума.

Ето какво казва [пророкът]: „Народът, който ходеше в тъмнина, ще види голяма светлина; над живеещите в страна на смъртна сянка ще възсияе светлина“ (Ис. 9:2).

Следователно не само на онези, които са в тъмнина, се яви тази светлина, но и на седящите в страната на смъртната сянка, казва той, ще възсияе светлина, като показва, че едни седяха в тъмнина, а други – в страната на смъртната сянка.

А каква е тази страна на смъртната сянка, ако не страната на подземния свят, за която Давид казва: „И да ходя в долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене“ (Пс. 22:4). Той няма да се уплаши от зло, тоест от адското наказание.

И тъй, дори и на седящите в страната на смъртната сянка сияе спасителната светлина – тоест Христос, Син Божий, Който казва в Евангелието: „Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнина“ (Йоан 8:12).

След Своето почитано и спасително за всички страдание, влизайки в страната на подземния свят, Той веднага донесе на удивените мъртви светлината на Своето величие, за да освободи онези, които бяха задържани под земята в очакване на Неговото пришествие, както Сам Господ чрез Соломон от името на Премъдростта казва: “Аз ще сляза до дълбините на земята и ще видя всички починали, и ще просветя уповаващите се на Бога”.

Тук те показаха себе си като истински синове на Авраам, защото по същия начин, като чуха Божия глас, последваха Спасителя.

Наистина, те веднага оставиха земните грижи, за да придобият вечна печалба; оставиха земния баща, за да придобият Небесния Отец, и затова не без основание се удостоиха да бъдат избрани.

И тъй, Господ избра рибари, които, заменяйки рибарския труд с по-добър, от земния риболов се обърнаха към небесния, за да уловят от дълбоката бездна на заблуждението човешкия род за спасение – подобно на риби, както Сам Господ им казва: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци.“

Същото Той бе обещал и по-рано, казвайки чрез пророк Йеремия: „Ето, ще изпратя много рибари, казва Господ, и те ще ги уловят; а след това ще изпратя много ловци, и те ще ги ловуват.“

Затова апостолите, както знаем, бяха наричани не само рибари, но и ловци: рибари – защото с мрежите на евангелската проповед улавят от света всички вярващи; а ловци – защото хората, скитащи в заблуждението на този свят като в гора и живеещи по животински обичай, те улавят с небесен лов за спасение. (Тълкувание на Евангелието от Матей, 16.2)

О, благословени са тези рибари, които Господ, сред толкова много законници и книжници, и сред толкова много  мъдреци на този век, избра първи за делото на божествената проповед и за благодатта на апостолството! И този избор бил твърде достоен за нашия Господ и подхождал на Неговата проповед… Те уловили света не със словесна мъдрост, но чрез простата проповед на вярата те освободиха човешкия род от заблудата на смъртта, както казва апостолът: “та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на силата Божия” (1 Кор. 2:5). И още: “Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избра онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено, и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо”.

И така, Той избира не знатните или богатите, за да не изглежда проповедта подозрителна; не мъдреците на този век, за да не се помислят, че Той е убедил човешкия род чрез мъдростта на този век; но Той избира рибарите – необразованите, невежите, неуките – за да яви благодатта на Спасителя.

Трактат върху Евангелието от Матей

Исайя по-рано предвъзвести това, като каза: „Той взе върху Себе Си нашите немощи и понесе нашите болести“ (Ис. 53:4).

Защото именно за това дойде Учителят на живота и небесният Лекар – Господ Христос: със Своите наставления да научи хората на живот и с небесно лечение да изцели болестите на тялото и душата, да освободи телата, пленени от дявола, и изнурените от различни недъзи да върне към истинско и крепко здраве.

Телесните болести Той лекува със словото на божествената сила, а душевните недъзи – с изцелението на небесното учение. Давид ясно показва, че тези душевни рани се изцеляват само от Бога: „Благославяй, душе моя, Господа, и не забравяй всички Негови благодеяния.“ И добавя: „Той прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти недъзи“ (Пс. 102:2–3).

И тъй, истинският и съвършен Лекар е Този, Който дарява телесно здраве и възвръща душевното спасение – нашият Господ и Спасител. (Трактат върху Матей)