Един е ударът, с който се поразява грешникът, за да бъде непременно наказан; друг – с който грешникът се поразява, за да се поправи; трети – с който понякога някой се наранява не за да изправи миналото, а за да не допусне бъдещето; друг, най-често прилаган, при който нито се поправя минала вина, нито се възпира бъдеща, а за да може, след като неочакваното спасение дойде след удара, добродетелта на Спасителя да бъде по-пламенно възлюбена след размисъл.

Нравствени поучения върху Книгата на Йов