Този, който първо не е съдил сам себе си, не знае как правилно да съди другия.

Даже ако е разбрал по слух, че трябва правилно да отсъди, пак не може да съди чуждите престъпления този, чието съзнание за собствена невиновност не му дава никакъв критерий за съд.

Нравствени поучения върху книга Йов

Без съмнение, всеки, който се подчинява на злото желание, вече отдавна е преклонил свободната глава на разума пред господството на беззаконието. Но ние възразяваме срещу този господар, когато се противопоставяме на обзелото ни беззаконие; когато се борим срещу привичките си и, потъпквайки лошите желания, изискваме за себе си правото на вродената свобода; когато чрез разкаяние унищожаваме вината и със сълзи отмиваме мръсните петна.

Нравствени поучения върху книга Йов

Нека всеки от вас размисли в себе си, утвърдил ли се е този Божи глас в ушите на сърцето му и усеща ли, че вече е от Бога. Защото има такива, които не желаят да приемат Божиите наставления дори с телесните си уши. Има и такива, които ги приемат с телесните уши, но не ги разбират със стремежа на разума. Има и такива, които с готовност приемат Божиите слова, дотолкова че се разкайват дори със сълзи, но след сълзите се връщат към беззаконието.

Всъщност, не слушат Божиите слова тези, които пренебрегват да ги изпълнят на дело.

Беседи върху Евангелието 16

Тук Христос ни дава пример как трябва да постъпвем с думите „Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси“. Ние знаем от написаното, че Отец е предал целия съд на Сина (Йоан 5:22), но ето сега Синът, понасяйки несправедливост, не търси Своята слава. Той оставя нанесените Му обиди на съда на Отец, за да ни внуши наистина колко търпеливи трябва да бъдем, след като и Самият Той, Който съди, не иска да отмъщава за това.

Беседи върху Евангелието

Когато извратеността на злото нараства, проповедта не бива да спира, а напротив — да се разширява. Това ни показва Господ със Своя пример: след като Му казват, че в Него има бяс, Той още по-щедро излива благата на Своята проповед, казвайки : „Истина, истина ви казвам: който спази Моето слово, няма да види смърт довека“ (Йоан 8:51).

Беседи върху Евангелието

Авраам видя деня на Господа тогава, когато прие при себе си тримата ангели, в образа на Всевишната Троица. Действително, като Ги прие, той беседваше с Тримата така, сякаш с Един, защото, макар и да има численост в Лицата на Троицата, в природата им е единството на Божествеността. Но плътските умове на слушателите не издигат погледа си отвъд плътта, измервайки с нея единствено възрастта на плътта.

Плътските умове на юдеите са насочени само към плътта; те мислят единствено за Неговата възраст по плът: тогава юдеите Му казаха: „Още нямаш петдесет години, а Авраам ли си видял?“ Тоест, много векове са минали, откакто Авраам е починал; как тогава Той би могъл да види неговия ден? Защото те разбираха думите Му в плътски смисъл.

Нашият Спасител внимателно ги насочва от техния плътски възглед към съзерцание на Неговата Божественост. Иисус им каза: „Истина, истина ви казвам: Преди да беше Авраам, Аз съм.“ „Преди“ е частица за минало време, „съм“ – за настояще. Божествеността няма минало или бъдеще, а винаги е настояще; затова Той не казва: „Преди да беше Авраам, Аз бях“, а: „Преди да беше Авраам, Аз съм“, както е казано в Изход: „Аз съм Този, Който съм“.

„Преди“ и „след“ могат да бъдат казани за Авраам с оглед на различни периоди от живота му; но „съм“, в настояще време, се казва единствено за истината. Неверните умове на юдеите обаче не можаха да понесат тези указания за вечността и, без да Го разберат, поискаха да Го убият: „Тогава взеха камъни, за да ги хвърлят върху Него.“

Той, Който, ако бе поискал, можеше чрез силата на Своята Божественост само с един знак да ги улови със самите камъни в ръцете им и да ги предаде на мигновена смърт. Но Този, Който дойде, за да пострада, бе бавен да изпълни съда.

Нашият Спасител внимателно ги насочва от техния плътски възглед към съзерцание на Неговата Божественост. Иисус им каза: „Истина, истина ви казвам: Преди да беше Авраам, Аз съм.“ „Преди“ е частица за минало време, „съм“ – за настояще. Божествеността няма минало или бъдеще, а винаги е настояще; затова Той не казва: „Преди да беше Авраам, Аз бях“, а: „Преди да беше Авраам, Аз съм“, както е казано в Изход: „Аз съм Този, Който съм“. (Изх. 3:14) и „Кажи на израилтяните: вечно Съществуващият ме изпрати при вас” (Изх. 3:14).

Беседи