Евангелистът вече не прибавя какво е сторила тази жена; ала това може да се заключи от онова, което тя е чула. Казва ѝ се: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“. В тези думи се показва, че Мария е искала да се допре до нозете на Онзи, Когото е познала. Но Учителят ѝ казва: „Не се допирай до Мене“. Това не е защото Господ, след Възкресението, е отхвърлял допира на жените – понеже за две от тях, дошли при гроба Му, е писано: „и те, като пристъпиха, обхванаха нозете Му и Му се поклониха“ (Мат. 28:9).

Но защо тя не трябва да се допира — това се разкрива от добавената причина: „защото още не съм възлязъл при Отца Си“. Защото Иисус възхожда към Отца в нашето сърце тогава, когато бива признат за равен на Отца. Който не вярва, че Той е равен на Отца, в неговото сърце Господ още не е възлязъл при Отца. Следователно истински се докосва до Иисуса онзи, който вярва, че Той е съвечен на Отца.

Защото в сърцето на Павел Иисус вече възхожда към Отца, когато същият Павел казва: „Той, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен на Бога“ (Фил. 2:6). Така и Йоан се е докоснал до нашия Изкупител с ръката на вярата, когато казва: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога“ (Йоан 1:1–2). И тъй, докосва се до Господа онзи, който вярва, че по вечността на Своето същество Той е равен на Отца.

Но може би у някого възниква тайният въпрос: как Синът може да бъде равен на Отца? В това дело, което човешкото естество не може да постигне от удивление, остава да знае, че това е истинно поради друго, не по-малко удивително. Защото има какво да отговори накратко: известно е, че Той е Този, Който сътвори Майката, в чието девствено утроба Сам бе сътворен по човечество. Какво, прочее, е чудното в това, че равен на Отца е Този, Който е преди Майката?

И по свидетелството на Павел знаем, че Христос е „Божия сила и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1:24). Следователно, който признава Сина за по-малък, той отнема от Отца, чиято Премъдрост прави неравна на Него. Защото кой силен човек би понесъл равнодушно, ако му кажат: „Макар да си велик, все пак твоята мъдрост е по-малка от тебе“?

И Сам Господ казва: „Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:30). И отново казва: „Отец Ми е по-голям от Мене“ (Йоан 14:28). А също е писано за Него, че „беше в покорство на тях“ (на Йосиф и Приснодева Мария) (Лука 2:51). Какво, прочее, е чудното, ако Той казва, че е по-малък от Отца на небесата по Своето човечество, по което на земята е бил в покорство дори на Своите родители?

Именно по това човечество Той сега казва на Мария: „иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отеци и при вашия Отец, и към Бога Си и Бога вашия“. Казвайки „Моя“ и „ваш“, защо не казва просто „наш“? Като говори разграничаващо, Той показва, че има един и същ Отец и Бог, но не по един и същ начин, както ние. „Възлизам при Отца Си“ — по природа; „и Отца вашия“ — по благодат. „Към Бога Си“ — защото Аз снизходих; „към Бога вашия“ — защото вие възхождате.

Понеже и Аз съм човек, Той е Бог за Мене; а понеже вие сте освободени от заблуждението – Той е Бог за вас. И тъй, за Мене Той е Отец и Бог по особен начин, защото Този, Когото преди вековете роди като Бог, в края на вековете направи в Мене човек. (Беседа 25)