Едно е да не вършиш добро, а друго е да мразиш учителя на доброто; както има разлика между внезапните и умишлените грехове. Нашето състояние обикновено е такова, че обичаме доброто, но поради немощ не можем да го изпълним. Но да се греши с умисъл, означава не само да не вършиш, но и да не обичаш доброто. Както понякога е по-тежко да обичаш, отколкото да вършиш, така е по-голямо зло да мразиш правдата, отколкото да не я изпълняваш. Има някои в Църквата, които не само не вършат доброто, но и го преследват, и мразят в другите това, което те самите пренебрегват да правят. Грехът на тези хора не е грях на немощ или неведение, а умишлен и съзнателен грях.