[Йоан Кръстител] отрича да е това, което не е, но не отрича това, което е: по този начин, като казва истината, става истински член на Този, Чието име не си е присвоил по нечестен начин. Тези [негови] думи предизвикват много различен въпрос. На друго място, когато нашият Господ бил попитан от Своите ученици за идването на Илия, Той отговорил: „Ако искате да приемете, този е Илия“. Но [сега] Йоан казва: „Аз не съм Илия“. Как тогава той е проповедник на истината, ако не е съгласен с това, което самата тази Истина е заявила? Но ако изследваме внимателно, ще се окаже, че онова, което звучи противоречиво, всъщност не е такова. Ангелът казва на Захария за Йоан: „Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия“. Както тогава Илия е проповядвал второто Пришествие на нашия Господ, така и Йоан е проповядвал Неговото първо пришествие. Както [Илия] ще дойде като предвестник на Съдията, така [Йоан] е станал предвестник на Изкупителя.

Йоан беше Илия по дух, а не по лице; и това, което нашият Господ твърди за духа, Йоан отрича за лицето. В това има известна целесъобразност, а именно, че нашият Господ говори на учениците Си духовно за Йоан, а Йоан, отговаряйки на плътското множество, говори за тялото си, а не за духа си.

За Евангелието

Но пратените все пак възразиха: „Защо кръщаваш, ако не си нито Христос, нито Илия, нито пророкът?“ Тъй като този въпрос не бе зададен от желание да се узнае истината, а от злонамерена завист, евангелистът добавя: „а пратените бяха измежду фарисеите“. Все едно казва: Разпитват Йоан за действията му тези, които не умеят да желаят да се учат, а (умеят) само да завиждат.

Беседи, 7.