Времето, когато Предтечата на нашия Изкупител прие словото на проповедта, се показва чрез споменаването на паметния управник на Римската империя и царете на Юдея.

Понеже Предтечата дойде да проповядва за Онзи, Който трябваше да изкупи както някои от юдеите, така и мнозина от езичниците, времето на неговата проповед се обозначава чрез царя на езичниците и управниците на юдеите. Но че езическият свят трябваше да бъде събран, а Юдея – заради вината на неверността си – разпръсната, на това сочи дори самото описание на земната власт. Защото се казва, че в римската държава имаше един владетел, а в Юдейското царство в четири области управляваха мнозина.

Беседи върху Евангелието от Лука

Уместно се посочва не само при кои царе това се е случило, но и при кои свещеници.

Понеже Йоан Кръстител проповядваше за Онзи, Който е едновременно Цар и Свещеник, евангелист Лука определи времето на Неговата проповед чрез царството и свещенството.

На всички четящи разказа на евангелиста е ясно, че Йоан не само проповядваше кръщението на покаянието, но и го извършваше над някои. Само че той не можеше да преподаде кръщение, което опрощава грехове, защото опрощението на греховете ни се дарува само в Христовото кръщение.

Затова трябва да отбележим, че е казано: „проповядвайки кръщение на покаяние за опрощаване на грехове“, защото Йоан проповядваше кръщението, което опрощава греховете, но което опрощаване самият той не можеше да даде. Както той предшестваше със своята проповед въплътеното Слово на Отца, така със своето кръщение, което не можеше да отпусне грехове, той предшестваше онова кръщение на покаянието, в което греховете наистина се опрощават.

И както неговата проповед предшестваше явяването на Изкупителя, така и самото му кръщение, предшествайки Христовото, беше само сянка на истината.

По-нататък се казва: „Секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и хвърля в огън“ (Лука 3:9).

Дървото на този свят е целият човешки род.

А секирата е нашият Изкупител, Който, състоящ се сякаш от дръжка и желязо, по човешката Си природа търпи, но сече по Божеството Си.

Тази именно секира вече лежи при корена на дървото, защото, макар и да очаква с търпение, вече е ясно какво ще направи.

„Всяко дърво, което не дава добър плод, се изсича и хвърля в огън“, защото всеки нечестивец, който тук не желае да дава плодове на добри дела, скоро ще намери огъня, приготвен в геената.

И трябва също да се отбележи, че той (Йоан) казва, че секирата лежи не при клоните, а при корена.

Защото, когато децата на нечестивите биват унищожени, тогава какво друго се случва, освен че се отрязват клоните на безплодно дърво?

Но когато целият род бъде унищожен заедно с родоначалника, тогава безплодното дърво се отсича при корена, за да не остане нищо, от което да израстат нови нечестиви издънки.

Беседи върху Евангелията