Св. Григорий Велики (Двоеслов) (540 – 604) — От Лука свето Евангелие, глава 1

11. тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник,

Защото, когато ангелите идват при нас, те така външно изпълняват службата си, че в същото време вътрешно никога не отсъстват от Неговия поглед; тъй като, макар ангелският дух да е ограничен, висшият Дух, който е Бог, не е ограничен. Затова ангелите, дори когато са изпратени, са пред Него, защото с каквато и мисия да отиват, те се движат в Него.

26. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,

Но тези, които възвестяват по-малкото, се наричат ангели, а възвестяващите за най-важното се наричат архангели. Затова при Дева Мария не беше изпратен обикновен ангел, а архангел Гавриил. Защото за това най-висше служение беше подобаващо да бъде изпратен най-висшият ангел, понеже той възвестяваше за най-великото.

Затова те също се наричат със собствени имена, за да изразят чрез тях своите дела. В онзи свят град, пълен с напълно съвършеното знание за Всемогъщия Бог, личните имена не са нужни, за да се разпознават лицата им; но когато идват при нас за определено служение, тогава носят имената си според своите задачи.

Така Михаил означава „Кой е като Бог“, Гавриил – „Божия сила“, а Рафаил – „Изцеление Божие“. При Мария беше изпратен Гавриил, наречен „Божия сила“, защото той дойде да възвести за Този, Който благоволи да се яви в смирение, за да съкруши медните врати на ада. За Него псалмопевецът казва: „Подигнете, порти, горнището си, подигнете се, вечни порти, и ще влезе Царят на славата! Кой е тоя Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ.“ (Пс. 23:9-10). И още: „Господ на силите, Той е Цар на славата“.

Следователно чрез Божията сила трябваше да бъде възвестен Този, Който като Господ на силите и Силният на война идва за битка срещу силата на ада.

Беседа 34

79. за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира.

Сянката на смъртта означава забрава на ума. Защото както смъртта кара убитото от нея да престане да бъде живо, така и всичко, до което се докосне забравата, престава да бъде в паметта. Затова за еврейския народ, който забравял за Бога, се казва, че седи в сянката на смъртта. Сянката на смъртта се разбира и като смъртта на плътта, защото както е истинската смърт, чрез която душата се отделя от Бога, така е и сянката на смъртта, чрез която плътта се отделя от душата. Затова и в словата на мъчениците се казва, че сянката на смъртта е дошла над нас.