Любовта към врага се проявява тогава, когато не скърбим за неговия успех и не се радваме на падението му. Мразим онзи, комуто не желаем да се подобни, и преследваме с лоши желания напредъка на човека, на чието падение се радваме.

И все пак често може да се случи, без да се жертва любовта, падението на врага да ни зарадва, а възходът му да ни натъжи, без тук да има някаква завист. А именно, когато чрез неговото падение някой заслужил човек се повдигне, или чрез неговия успех някой незаслужил бива потиснат. Но тук трябва да се съблюдава строга разсъдителност, за да не би, следвайки своята омраза, ние да я скрием от себе си под благовидния претекст за полза на другите. Трябва да съобразим колко дължим на падението на грешника, и колко на справедливостта на Съдията. Защото, когато Всемогъщият порази някой закоравял грешник, ние трябва веднага да възвеличим Неговата справедливост като Съдия и да състрадаваме с другия, който загива.

Моралия