Ако наблюдаваме последователните стъпки на изкушението, ще можем да оценим с колко сме освободени от изкушенията. Старият враг изкуши първия човек чрез неговия корем, като го убеди да яде от забранения плод; чрез амбицията, когато му каза: „Ще бъдете като богове“; чрез алчността, когато каза: „Ще знаете доброто и злото“ – защото има алчност не само за пари, но и за величие, когато се търси високо положение, което надминава нашата мярка.

По същия начин, по който победи първия Адам, по същия начин сега бе победен, когато изкушаваше втория Адам. Той го изкуши чрез корема, когато каза: „Заповядай тези камъни да се превърнат в хлябове“; чрез амбицията, когато каза: „Ако си Божий Син, хвърли се оттук долу“; и чрез алчността за високо положение с думите: „Всички тези неща ще ти дам.“

Господ, когато бил изкушаван от дявола, отговорил само със заповеди от Свещеното Писание. Той, който би могъл да потопи изкушителя си в бездната, не показал силата на Своето могъщество, давайки ни пример, че когато страдаме от злите хора, трябва да бъдем подбудени повече към поучението, отколкото към отмъщение.

Ако погледнем на последователността на изкушенията на Иисус, нека се замислим колко трудно ние се освобождаваме от изкушенията. Древният враг въстана срещу първия човек, нашия прародител, с три изкушения, защото той го изкушава с лакомия, тщеславие и любостяжание. Но той сатаната победи чрез изкушението, защото подчини на себе си Адам чрез неговото съгласие. Той го изкуши с лакомия, когато му посочи забранената храна от дървото и го убеди да я вкуси. Изкуши го и с тщеславие, когато му каза: “Бъдете като богове” (Бит. 3:5). Изкуши го и с любостяжание, когато каза: “знаещи добро и зло”. Защото любостяжанието се отнася не само до парите, но и до превъзнасянето. Затова прекомерният стремеж към величие с право се нарича любостяжание. Но с каквито начини свали свали първия човек, със същите начини той пристъпи и към втория изкушаван Човек. Защото той Го изкушава с лакомия, когато казва: “Кажи тези камъни да станат хлябове” (Мат. 4:3). Изкушава го с любостяжанието на величие, когато Му показва всички царства на света, казвайки: “Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш”.

… Но има, възлюбени братя, друго, което трябва да обсъдим при това Господне изкушение. Доколкото Господ, изкушаван от дявола, му отговаря със заповедите от Свещеното Писание, и Този, Който можел да низвергне в бездната Своя изкусител, не показал силата на Своето могъщество, а дава само едно наставление от Свещеното Писание, давайки ни пример със Своето търпение, че когато страдаме от злите хора, трябва да бъдем подбудени повече към поучението, отколкото към отмъщение.

40 беседи върху Евангелието

Колко имущество са оставили рибарите по словото на Господа? Може би някой в тайните си помишления ще каже: „И този, и другият са били рибари, които нямали почти нищо. Какво или колко са оставили те по словото Господне?” Но в това дело, възлюбени братя, ние трябва да мислим повече за вътрешното разположение, отколкото за това, кой колко има. Много оставя този, който не задържа нищо; много оставя този, който – колкото и малко да има – оставя всичко. Известно е, че ние с любов владеем това, което имаме, и силно желаем това, което нямаме. Следователно Петър и Андрей много оставили, когато единият и другият оставили самото желание да имат. Много е оставил онзи, който заедно с притежаваната вещ се откаже даже от желанията. И така, от тези последователи било оставено толкова, колкото те биха могли да желаят, без да Го следват.

Затова никой, като гледа другите, които са оставили много, не бива да си казва: искам да подражавам на тези, които презират този свят, но ням какво да оставя. Вие много оставяте, братя, ако се откажете от земните желания. Защото нашето външно, колкото и малко да е то, е достатъчно за Господа, защото Той оценява сърцето, а не веществото. Не мери колко е в Неговата жертва, а с какво разположение тя се принася. Защото, ако претеглим веществото, ето че нашите свети търговци са купили с изоставени мрежи и лодки вечния ангелски живот.

Четиридесет беседи върху Евангелието

Наистина, Божието царство няма цена по оценка, но струва толкова, колкото имаш. Защото за Закхей то струваше половината от имуществото му, защото другата половина той задържа за четворно възмездяване на онова, което бе придобил несправедливо. За Петър и Андрей то струваше оставените мрежи и лодка, за вдовицата – две лепти, за друг струваше чаша студена вода. И така, Божието царство, както казахме, струва толкова, колкото имаш.

40 беседи върху Евангелието