Ако този, който не е дал на другите, се осъжда на толкова тежко наказание, какво ли ще получи онзи, който е осъден за това, че е отнел чуждото? … Казват, че Господ е употребил празни заплахи, за да ги възпре от грях. Отговаряме: ако Той е изрекъл лъжовни заплахи, за да въздържи от неправда, тогава Той е дал и лъжливи обещания, за да поощри добродетелта. Така, докато се стараят да изтъкнат Божията милост, те не се боят да Го обвинят в измама. А що се отнася до тяхното възражение, че временен грях не трябва да се наказва с безкрайно наказание, отговаряме, че този довод би имал тежест, ако праведният Съдия съди само делата на хората, а не и сърцата им. Поради това, в съответствие с правдата на безпристрастния Съдия, онези, чието сърце никога не може да бъде свободно от грях в този живот, не могат никога да останат без наказание.

Моралии