За начало трябва да изясним дали Матей описва същото събитие, което Лука нарича „голямата вечеря“ (Лука 14:16), тъй като някои подробности изглеждат несъвпадащи. Тук става дума за обяд, там — за вечеря; тук гост, дошъл на пира с неподходяща дреха, е изгонен, докато при Лука не се споменава никой, който да е бил отхвърлен. При Матей можем да приемем, че разказът за сватбения пир изобразява Църквата в състоянието ѝ по онова време, а вечерята при Лука изобразява последния и вечен пир. Онези, които дойдат на първия пир, ще си тръгнат, но влезлите на втория никога няма да излязат. Но ако някой смята, че става дума за едно и също събитие, мисля, че е по-добре да запазим вярата и да отстъпим пред чуждото тълкуване, отколкото да влизаме в спор. Също така не е лишено от основание да приемем, че Лука просто е пропуснал да спомене човека, дошъл без сватбена дреха и изгонен, за когото разказва Матей. А това, че единият нарича пира обяд, а другият – вечеря, не ми пречи изобщо, защото когато в древността хората обядвали в деветия час (около три следобед), това също се наричало вечеря.

С по-голяма яснота и увереност можем да кажем, че Отец устроил сватбен пир за Своя Син, за да го съедини с Църквата чрез тайнството на въплъщението. Утробата на Девата, която Го роди, беше брачната стая на Жениха, както казва псалмопевецът: „Постави в тях жилище за слънцето, и то излиза като младоженец от брачната си стая“ (Пс. 18:5-6). Той наистина излезе като младоженец от своята брачна стая: въплътилият се Бог излезе от непорочната утроба на Девата, за да се съедини със Своята Църква.

И Той изпрати Своите слуги да поканят приятелите на пира. Изпрати веднъж, и изпрати втори път, защото първо направи пророците проповедници на въплъщението на Господа, а след това апостолите. Той изпрати Своите слуги два пъти, защото чрез пророците възвести за предстоящото въплъщение на Своя Единороден Син, а чрез апостолите оповести, че то вече се е осъществило.

Понеже поканените първоначално отказаха да дойдат на сватбения пир, при втората покана Той каза: „Ето, приготвих обяда си, телците и угоените животни са заклани, и всичко е готово.“ А кои са тези телци, ако не отците на Стария и Новия Завет?

40 беседи за Евангелията

Да отидеш на полето означава да се занимаваш изцяло със земен труд, а да отидеш на тържище — да следваш жаждата за печалба в този свят. Нито едното, нито другото взема под внимание тайнството на въплъщението на Господа: единият е зает със земните дела, другият — увлечен от светските грижи, и нито един не желае да живее според това тайнство. Все едно, бързайки към полето или към пазара, те отказват да дойдат на царския пир. А често, и това е далеч по-сериозно, хората не само отхвърлят милостта на Този, Който ги зове при Себе Си, но дори Го преследват. И ето казано е: А другите, хванали слугите му, ги оскърбиха и убиха. Като чу това, царят се разгневи и, като изпрати войските си, погуби онези убийци и изгори града им. Той унищожава човекоубийците, защото погубва гонителите; предава града на огъня, защото не само душите им, но и телата са обречени на вечни мъки в огнената геена.

40 беседи за Евангелията

Но Призоваващият, виждайки, че поканата е отхвърлена, не желае местата на сватбения пир на Неговия Син да останат празни. Той изпраща за други, защото Божието Слово ще намери къде да обитава. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни; идете, прочее, по кръстопътищата и, когото намерите, поканете на сватбата. Ако в Свещеното Писание пътищата означават нашите дела, то разпътищата са нашите прегрешения. Често към Бога с готовност идват хора, които не се радват на успех в земните дела.

И слугите излязоха по пътищата и събраха всички, които намериха — и зли, и добри; и сватбената зала се напълни с гости. Самият състав на поканените ясно показва, че царският сватбен пир изобразява тогавашната Църква, в която присъстват и добри, и зли. В нея са смесени различни синове, и тя води всички към вярата, но не всички довежда до свобода в духовната благодат чрез промяна на живота, тъй като греховете пречат на това.

Докато сме в този свят, ние неизбежно вървим по пътищата на този век, смесени заедно. Но когато стигнем края, ще бъдем разделени. Добрите няма къде другаде да отидат, освен на небето; а злите — няма къде да се озоват, освен в ада. Животът ни преминава по средата — между небето и ада — и поради това приема, така да се каже, граждани и от двата вида. Светата Църква ги приема, без да ги различава, но ще ги раздели, когато този живот премине.

Понеже вие, по Божията щедрост, вече сте влезли в дома на сватбения пир, тоест в светата Църква, бъдете внимателни, братя, да не би Царят, като дойде, да открие недостатък в одеждите на душата ви. С голям трепет в сърцето трябва да разсъждаваме над това, което следва: “Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там човек, който не беше облечен в сватбена дреха”.

Възлюбени братя! Какво, според вас, означава тази сватбена дреха? Ако кажем, че това е кръщението или вярата, то кой би могъл да влезе вътре без кръщение и без вяра? Човек, който още не е повярвал, се намира извън пира. Какво тогава трябва да разбираме под сватбена дреха, ако не любовта?

Човек може да дойде на сватбения пир, но ако няма сватбена дреха, това значи, че докато пребивава в светата Църква, няма любов – дори и да има вяра. Правилно е да кажем, че сватбената дреха е любов, защото именно любовта имаше нашият Творец, когато дойде на сватбения пир, за да се съедини със Своята Църква.

И само любовта на Бога направи възможно това, че Неговият Единороден Син се съедини със сърцата на Своите избрани. Йоан казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

40 беседи върху Евангелието