Може да се попита защо призваните в Царството, макар и късно, както е казано, роптаеха. Никой от онези, които изразяват недоволство, не ще наследи Царството Небесно, но и никой от тези, които го наследяват, не може да роптае.

Нашите праотци, колкото и праведно да са живели, не бяха въведени в Царството, докато не слезе Този, Който със Своята смърт отвори входа към рая, който преди това бе затворен за човеците. Тяхното роптание означава, че те са живели така, че да заслужат Царството, но то все още бе далеч от тях. (…)

Ние, дошли около единадесетия час, не роптаем след нашите трудове, и получаваме нашия динарий. След идването на нашия Посредник в света, ние сме въведени в Царството веднага щом напуснем тялото. Без никакво забавяне получаваме онова, което нашите праотци заслужиха едва след дълго очакване.

40 Беседи върху Евангелията

Господарят на дома им каза: „Аз искам да дам на този последен същото, което и на теб.“

И тъй като придобиването на Неговото Царство зависи от Неговата добра воля, Той уместно добавя: „Нима не съм властен да правя със своето, каквото желая?“

Глупаво е човек да поставя под въпрос благостта на Бога. Би имало основание да се пита, ако Той не даваше това, което е длъжен да даде, но няма причина за въпроси, когато не дава това, което не е длъжен да дава.

Затова Той добавя: „Или окото ти е завистливо, защото Аз съм добър?“

Нека никой не се хвали със своите трудове или с времето си, защото след тези думи Самата Истина възкликва: „Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.“

И макар да знаем какви добри дела сме извършили и колко струват те пред нас, не можем да оценим с каква прецизност нашият Всевишен Съдия ги изследва. Велико е блаженството за всеки – дори да бъде последен в Царството Небесно.

Четиридесет беседи върху Евангелията

Буди страх онова, което следва. “Защото мнозина са звани, но малцина – избрани”; мнозина идват към вярата, но само част от тях влизат в Царството Небесно.

Вижте, днес колко много хора са се събрали за празника, изпълнили сме стените на храма. Но кой може да знае колко от нас ще бъдат причислени към стадото на Божиите избраници?

Тук всеки глас възклицава „Христос!“, но дали животът на всеки възкликва същото?

Мнозина следват Христос с думи, но се отдалечават от Него с делата си. Затова и казва апостол Павел: „Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат“ (Тит 1:16), а апостол Яков допълва: „Вяра без дела е мъртва“ (Яков 2:20).

По зова на Господа броят на вярващите нараства толкова, че не може да бъде преброен, защото към вярата идват и такива, които не са сред избраните. В този живот те се смесват с вярващите чрез изповядването на вярата, но в бъдещия няма да бъдат причислени към редиците на истинските вярващи заради своя порочен начин на живот.

Стадото на светата ни Църква включва и „агнета“, и „козли“. Но, както свидетелства Евангелието, когато дойде Съдията, Той ще отдели доброто от злото, така както пастирят разделя овцете от козлите.

Затова хората, които тук се отдават на плътски удоволствия, няма да бъдат причислени към стадото на „овцете“ там.

Там Съдията ще отдели от смирените онези, които тук се въздигат в гордостта си, като с рог. Всички, които в този живот са причастни към небесната вяра, но във всичките си желания търсят земното, не могат да влязат в Царството Небесно.

Четиридесет беседи върху Евангелията