А посредникът [Иисус Христос] между Бога и човеците, Който чрез Самия Себе Си съединява човешкото с Бога, съединява само онова, което е достойно за единение с Бога. Както Той приобщи в Себе Си човека чрез силата на Божеството, бидейки част от общата природа, но не подвластен на страстите на природата, които водят към греха („Защото грях“, казва Писанието, „не извърши, нито се намери лъжа в устата Му“), така и Той ще приобщи всеки човек към единението с Божеството, ако в него няма нищо недостойно за съединението с Бога. Но ако някой наистина е храм на Бога, без да носи в себе си идол или образ на порок, този ще бъде приет от посредника за участие в Божеството, след като е станал чист за приемането на Неговата чистота. Защото, както се казва, „мъдростта няма да влезе в зла душа“, нито чистият по сърце вижда нещо друго в себе си, освен Бога, към когото се е прилепил чрез нетлението и е приел в себе си цялото Небесно Царство.