Св. Герман Константинополски (634 – 733) — От Лука свето Евангелие, глава 19
„Банкери“ нарече учениците, защото те имат способността да изпитват словото и да отхвърлят онова, което не е истинско; от тях изисква печалба, т.е. проявата на дела. Защото когато ученикът приема словото от Учителя, и самият той се облагодетелства, предава цялата сметка (τὸν λόγο ὁλόκληρο , непреводима игра на думи в гръцкия език: „καὶ συναιρεῖ λόγον“ е преведено на български като „поиска сметка“, но буквално „поиска слово), като дори трудът за доброто се счита за печалба.
От лукавия слуга дарбата се отнема, защото който е получил дарба, за да облагодетелства другите, но не я използва за тяхната полза, а търси само да служи на себе си, губи и онова, което е получил.
А на този, който се труди да увеличи дарбата, Господ дава още повече благодат; защото на този, който се труди, благодатта ще се умножи, а от този, който не се труди, ще се отнеме дори и малката дарба, която сякаш има, защото я е затъмнил със своята леност и небрежност.