Желаейки да ни разкрие неочакваността на Неговото Второ Пришествие, нашият Господ и Спасител Иисус Христос ни наставлява с тази премъдра притча. След като първо каза: “Бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който ще дойде Синът Човечески,” веднага добави и тези думи: “Както един човек, който се отдалечава от дома си, така и Господ, когато напусна този свят телесно за небесата, извика слугите Си и им възложи [извършването] на небесните и свещени тайнства.”

Слугите са Божиите апостоли и всичките им наследници, ръководителите в тайнствата на Църквата, тоест архиереи, свещеници и дякони, на които е възложено служението на словото. Те получиха и духовни дарове, някои по-големи, други по-малки, защото даровете се разделят и различават помежду си.

Притчата за талантите

Онзи, който получи пет таланта, не показа леност, нито пък не се погрижи за тях, а веднага се захвана като благодарен слуга и иконом старателно да удвои дарбата. Защото, който има слово или богатство или друго умение и сила и не гледа [да я употребява] само за себе си, но се старае да помогне и на ближния си, той удвоява дарбата, която е получил от Бога, като благодарен.

Неблагодарният и безполезният, който зарови таланта си, е този, който се грижи само за себе си и не се интересува от спасението на другите; затова той е осъден справедливо, защото скри благодатта, която получи от Господа.

По същия начин, когато някой е умен и способен човек и знае много, но не се отдава на неща, които касаят душата, а се занимава с временни грижи и хитрости, той също е осъден, защото не е използвал своята интелигентност и напредък за божествени и полезни дела, а за безполезни и земни.

Слово за притчата за талантите

Онзи, който получи пет таланта, не показа леност, нито пък не се погрижи за тях, а веднага се захвана като благодарен слуга и иконом старателно да удвои дарбата. Защото, който има слово или богатство или друго умение и сила и не гледа [да я употребява] само за себе си, но се старае да помогне и на ближния си, той удвоява дарбата, която е получил от Бога, като благодарен.

Неблагодарният и безполезният, който зарови таланта си, е този, който се грижи само за себе си и не се интересува от спасението на другите; затова той е осъден справедливо, защото скри благодатта, която получи от Господа.

По същия начин, когато някой е умен и способен човек и знае много, но не се отдава на неща, които касаят душата, а се занимава с временни грижи и хитрости, той също е осъден, защото не е използвал своята интелигентност и напредък за божествени и полезни дела, а за безполезни и земни.

Слово за притчата за талантите

След дълго време идва Господ, който е дал парите или словата Си, защото “сребро, изпитано с огън” (Пс. 12:6) са думите на Бога, или всяко благодатно дарование може да се нарече “пари”, защото осветлява онзи, който ги има и го прославя.

“И поиска сметка”, казва Господа, тоест, изпитва тези, които получиха таланти и иска те да Му върнат не само главницата, но и печалбата. Затова всеки, който получи дар, е длъжен пред Бога да се опита да го удвои колкото може по-бързо, т.е. да помогне и на ближния си. Защото който учи брат си или му прави друга добродетел, нека знае, че повече помага на себе си, защото удвоява печалбата си и получава от Господаря голямо възнаграждение.

Слово за притчата за талантите

Тези, които положиха усилия да разработят това, което получиха, са похвалени от Господа като добри и полезни слуги и са еднакво приети – както онзи, който получи два, така и онзи, който получи пет таланта. Те получиха еднакво признание, като и двамата чуха същите думи от Господа, а именно: “Добри и верни рабе! В малко беше верен, над много ще те поставя; влез в радостта на твоя Господар.”

Добър тук означава онзи, който има любящо сърце, свободно от завист, и предава на ближния си добротата си.

И понеже в малкото бяха верни и добри слуги, те ще наследят много от Бога в Неговото Царство, което надминава всяко въображение, защото въпреки че тук са достойни за дарове, те не са нищо в сравнение с бъдещите блага, които ще наследят в Рая.

Слово за притчата за талантите

Радостта на Господаря е вечната и непреходна радост, която Бог има, радвайки се в Своите дела, според пророка: “Господ се весели за Своите дела.” (Пс. 193:31) Такава радост и веселие получават светиите, радвайки се “в Своите дела”, докато грешниците, напротив, страдат от своите дела и напразно се каят. А светиите, които имат богатството на Господа, се радват с Него и ликуват: и онзи, който получи два, заслужава същата чест и блага като онзи, който получи пет таланта; защото когато някой добре се е грижил за малката благодат, която е получил, той получава същата чест, както онзи, който е постигнал много, понеже всеки от тях е удвоил дарбата, която е получил. Те имат същата чест, защото са положили еднакво усилие. Или да го кажем по друг начин: те са похвалени по еднакъв начин и са поставени на едно място, но всеки получава възнаграждението си според придобивката, която е направил.

Притча за талантите

„Банкери“ нарече учениците, защото те имат способността да изпитват словото и да отхвърлят онова, което не е истинско; от тях изисква печалба, т.е. проявата на дела. Защото когато ученикът приема словото от Учителя, той самият се облагодетелства, а също така предава цялостно словото, като нарича дори труда за доброто печалба.

От лукавия обаче слуга дарбата се отнема, защото който е получил дарба, за да облагодетелства другите, но не я използва за тяхната полза, а търси само да служи на себе си, губи и онова, което е получил.

А на този, който се труди да увеличи дарбата, Господ дава още повече благодат; защото на този, който се труди, благодатта ще се умножи, а от този, който не се труди, ще се отнеме дори и малката дарба, която сякаш има, защото я е затъмнил със своята леност и небрежност.

Слово за притчата за талантите

Неблагодарният и безполезният, който зарови таланта си, е този, който се грижи само за себе си и не се интересува от спасението на другите; затова той е осъден справедливо, защото скри благодатта, която получи от Господа.

По същия начин, когато някой е умен и способен човек и знае много, но не се отдава на неща, които касаят душата, а се занимава с временни грижи и хитрости, той също е осъден, защото не е използвал своята интелигентност и напредък за божествени и полезни дела, а за безполезни и земни. ..

От лукавия обаче слуга дарбата се отнема, защото който е получил дарба, за да облагодетелства другите, но не я използва за тяхната полза, а търси само да служи на себе си, губи и онова, което е получил.