Св. Фотий Велики (ок. 827 – 893) — От Лука свето Евангелие, глава 8
5. излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;
„Излезе сеячът да сее семето си“ (Лука 8:5; Мат. 13:4; Марк 4:3). Когато това семе пусне корен в душата и остане в нея, тогава не може да съгреши този, който е придобил способността да уподоби себе си на своя Родител, Бога.
Но когато това семе бъде отхвърлено от нашия разум, тогава веднага на негово място идва семето на врага, и започват да никнат плевелите (Мат. 13:25).
Амфилохии, Въпрос 8