Думите „отвориха се очите им“ не означават, че престъплението е отворило очите им — да не бъде подобна мисъл! Нито пък е написано, че в самия акт на престъпването ще им се отворят очите, а след него. Защото се казва: „И като взе жената от плода и яде, и даде и на мъжа си, и ядоха, и се отвориха очите и на двамата“ (Бит. 3:7), което означава следното:

Осъзнаването на греха обикновено идва със самото извършване на греха, и именно тогава човек започва да схваща големината на дръзновението, което е извършил. Тоест, когато страстта тласка напред, когато вътрешният подтик увлича към греха, едва след беззаконния акт, след като страстта утихне и се успокои, тогава умът, като се издигне от тази гъста мъгла, и когато отново придобие трезвостта си, започва да вижда какво се е извършило и в какво състояние е изпаднал. Тогава човек придобива по-ясно съзнание за стореното, и с угризението на съвестта, което го яде и го измъчва, започва да вижда ясно онова, което по-рано, под влиянието на страстта, не е могъл да види.

Тъй или иначе, всеки пристъпва към греха под въздействието на онова, с което лукавият ни възбужда, като ни примамва, ни омекотява, ни опиянява, и ни хвърля в смут, пораждайки в нас отпуснати и замъглени помисли, и парализирайки способността ни да разпознаваме и да различаваме доброто от злото. Но след извършването на делото, той ни изправя очи в очи с нашето собствено безумие, и злорадо разкрива онова, което преди това е прикривал с всевъзможни хитрини. И именно със средствата, чрез които ни разкрива цялата тежест на престъплението, той се стреми да хвърли в отчаяние онзи, който е съгрешил.

Затова думите „отвориха се очите им“ не трябва да се разбират по отношение на предишно време, нито преди нарушаването на заповедта. Защото по-скоро именно тогава очите им бяха отворени – те още не бяха измамени от шепотите на змията, и умът им беше буден, способен да различава какво трябва да сторят.

Амфилохия, Въпрос 14: Какво означават думите:

„отвориха се очите им“ (Бит. 3:7), и как така престъплението е имало силата да им отваря очите?

Адам, вместо да се подчинява на законите, присвои за себе си достойнството на законодателя; и вместо да се ползва от небесната грижа и възпитание, повери делата на живота си на собственото си мнение и провидение, и си въобрази, че ще има способността без божествена помощ и без висше одобрение, сам да различава доброто от по-лошото.

Защото, ако не беше приел в себе си такова разположение на ума, и ако не го беше утвърдил в себе си, не би се осмелил да възвиси себе си до висотата на Първоначалото – на Този, Който единствен има властта да съди и разграничава доброто от злото, Който е вечна Премъдрост, вродена и непостижима за ума. Нито пък би дръзнал да постави собствената си воля над волята, която владее всичко и от която изтича всяка благодат на разпознаване и разсъдителност; нито, като сметне Божията заповед за нищо, би възложил на собственото си мнение управлението на всичко, що трябва да се върши.

И тъй, казва Бог, след като взе в ръцете си отговорността за делата си, и повери на самия себе си грижата за своя живот, и не пожела да се подчинява на Моите заповеди, а употреби свободната воля, която му бе дадена, за да оскърби Този, Който му я дари, и си въобрази, че е един от Нас, и установява закон, без сам да се подчинява на закон, и върши промисъл, без да приема Промисъл, и се мисли за владетел, който не е подчинен на владичество – по-добре е да бъде изведен от рая поради две главни причини:

Първо, за да не се случи така, че, намирайки се в преждевременно и лишено от ръководство наслаждение на разкоша, да се подхлъзне в още по-големи прегрешения; и второ, чрез страданието в лоното на изгнанието да осъзнае от самите си дела и преживявания границите на собствената си сила, и да разбере, че много по-полезно би било за него да подчинява мислите и живота си на Нашия Промисъл, и колко немощен е станал, опитвайки се самоволно да достигне познанието за доброто и злото.

Въпрос 23. Какво означават думите:

„Ето, Адам стана като един от Нас, да познава доброто и злото“ (Бит. 3:22)?