„Учениците Му… кръщаваха“ (срв. Йоан 3:22), тъй като и самите те бяха кръстени. Защото не е възможно някой да кръщава други, без сам да е кръстен. Това се потвърждава и от следващите думи: че за онези, „които са кръстени, няма нищо, което да им липсва“ (срв. Йоан 13:10).

Ако някой желае, това може да се разбира в смисъл, че те са били кръстени с вода. Но може да се изтълкува и чрез думите, които Сам Христос им казва: „Вие сте чисти чрез словото, което ви говорих“ (срв. Йоан 15:3). Следователно трябва да се признае, че словото на Христос е било за тях кръщение, защото самото кръщение се освещава именно чрез словото – както и Йоан беше осветен и освети повереното му кръщение чрез Божието повеление, което получи (Лука 3:2).

Някои пък казват, че вместо кръщение за тях е било това, че Христос им даде Своето Тяло. Защото как биха могли да кръщават или да бъдат кръстени, ако не вярваха в Неговата Плът и Кръв? Именно затова Той ги предупреди: „Ако не ядете Плътта на Сина Човечески и не пиете Кръвта Му, нямате живот в себе си“ (срв. Йоан 6:53). А когато мнозина се възмутиха и започнаха да роптаят, Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“ И Симон Му отговори: „Ние повярвахме и познахме“ (срв. Йоан 6:67–69).

Как биха могли да повярват, ако не чрез същото, чрез което и останалите юдеи можеха да повярват в Него, а именно като слушат думите Му и ги разбират?

Нашият Господ дойде при кладенеца като ловец (Йоан 4:6–42). Той поиска вода, за да използва водата като повод да дари жива вода. Като жаден поиска да пие, за да си създаде възможност да утоли жаждата по друг начин. Обърна се с молба към жената, за да я научи и тя самата, на свой ред, да поиска от Него. Най-богатият не се погнуси да поиска като нуждаещ се, за да подтикне чрез Своята привидна нужда другите към прошение.

Не Го смути и това да говори насаме с жена, за да ни научи, че онзи, който твърдо стои в истината, не може да бъде смутен: „и се чудеха, че говори с жена“ (Йоан 4:27). Той хвърли зърно на гълъба, за да улови чрез него цялото ято. Задаваше ѝ различни въпроси, за да я доведе до изричане на истината.

„Дай Ми да пия.“ Забележи как започна разговора. Вода пожела Този, Който обещава да даде жива вода. Господ поиска и после остави молбата Си, както и жената остави своя водонос, който беше дошла да напълни (Йоан 4:28). Поводите за разговора се умножаваха, за да се разкрие истината, заради която тези поводи бяха използвани.