Св. Ефрем Сириец (306 – 373) — От Йоана свето Евангелие, глава 20
17. Иисус й казва: не се допирай До Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
„Не се допирай до Мене.“ Това е казано, първо, защото това тяло е начатък на гроба, и Сам Господ, като Първосвещеник, го пазеше ревностно от всяко докосване, за да го дари на онази ръка, която може да приеме такъв дар и да отвърне с подобен дар.
Второ, заповяда да не се докосват до Него, за да научи, че тялото Му вече се е облякло в чест и слава; чрез това показа, че само докато беше в образ на раб, на всички бе дадена власт над тялото Му, понеже и митарите, и грешниците идваха и се приближаваха към Него.
Освен това направи това, за да покаже, че враговете Му вече нямат власт да възлагат ръка върху Него. За приятелите Му обаче остава друг начин да се приближават – чрез любов и страх. Защото те, сякаш подлагат Него на страдание, когато вкусват от Него, тоест от тайнството на Неговото Тяло; и заедно с това Той научи и онези, които вкусват, че, подражавайки Му, трябва да подлагат на страдание и своите тела, за да Го утешат чрез своето страдание, както Той ги утеши чрез Своето.
Казват още, че не позволил на Мария да се докосне до Него, защото тя още не бе приела тайнството на Неговото Тяло и Кръв – за да даде пример, че не само враговете, като Иуда, но и онези приятели, които, подобно на Мария, още не са били „запечатани“ (тоест не са приели Евхаристията, както е било в древната практика след Кръщението), не пристъпват към Неговото тайнство.
И още: понеже Ева, като простря ръка, подложи човешкото тяло на смърт и го изпълни с болести, затова Господ не допусна Мария да се приближи до Неговото тяло, но го запази за онази десница, която Го възведе отдясно на Отца, и за онази ръка, която след възнесението Го облече с всяко блаженство. Тоест Господ не позволи да се докосват до тялото Му, преди да възлезе на небесата и да се увенчае със слава при Отца.
Освен това, понеже Мария се усъмнила, като чула, че Той е възкръснал, и дошла, и Го видяла, и казала: „ако ти си Го взел“ (срв. Йоан 20:15), Той изрече това, за да ѝ покаже, че действително е възкръснал. „Към Отца Си възлизам“, и с тези думи утвърди не толкова забраната да се пристъпва към Него, колкото желанието да укрепи нейната вяра. Затова ѝ казва: не се приближавай до Мене, докле не възляза при Отца Си.
Ако ли възпрепятства да се докосне до Него поради съмнението ѝ във възкресението, то ето – Тома също се усъмни и все пак се докосна до Него. Но да кажем следното: както Той предсказа страданието Си преди да пострада и възкресението Си преди да възкръсне, така и тук желаеше да предизвести Своето възнесение. И тъй, като каза: „не се допирай до Мене“, новото известие за възхождането Му бе дадено в пълнота на Мария, защото добавя: „иди и кажи на братята Ми: възлизам при Отца Си и Отца вашия, и към Бога Си и Бога вашия“.
И все пак: Той благослови Клеопа и неговия спътник, яде с учениците и показа реброто Си на Тома – защо тогава забрани на Мария да се докосне до Него? Може би защото я предаде (в смисъл, повери я) на ученика, казвайки: „Жено, ето син ти“ (Йоан 19:26). И както първото знамение в Кана Галилейска не стана без нейно присъствие, така и начатъкът на гроба не остана без нея.
„Още не съм възлязъл при Отца Си.“ Изглежда, че с този отговор Той отхвърля погрешната мисъл на Мария. Той я научи, както и учениците, че ще възлезе на небето и че в края на времената ще дойде отново и ще даде обещаните дарове. Понеже Мария внезапно Го позна, мисълта ѝ се устреми към последното Му пришествие и тя си помисли, че вече е настъпило Царството небесно. Затова ѝ каза: „още не съм възлязъл при Отца Си“.
Освен това, понеже Христос, роден по чуден начин, е първороден от гроба, в който загиват родове и поколения, чрез това ни научи, че във възкресението нито бащите към децата ще се обръщат, нито децата към бащите, а всички към Единия – за да възлязат, ако се окажат достойни, по милост към Отца.
„Аз отивам при Моя Отец и при вашия Отец, към Моя Бог и вашия Бог.“ Ако разбираме това буквално, би излязло, че Отец е само на небесата, а не и на земята. Но ако кажеш, че Синът не е бил на небесата, ще отговоря, че и Отец не е ограничен до земята. Той казва: „отивам при Тебе, Отче Мой“ (срв. Йоан 17:11), а не „Боже Мой“, когато беседва с Него, за да покаже, че е от Него. Но когато изпраща вест към учениците Си и казва: „отивам“, тогава Го нарича „Бог Мой“, за да покаже Своето снизхождане, докато пребъдва между тях. И още казва: „не съм Сам, защото Отец Ми е с Мене“ (Йоан 16:32), и: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене… Аз и Отец едно сме“ (Йоан 14:11; Йоан 10:30).
Трябва да се забележи, че първо казва: „към Моя Отец“, а след това: „към вашия Отец“; и първо: „към Моя Бог“, а после: „към вашия Бог“. Ако беше употребил еднакви думи, би могло да се изтълкува погрешно.
И тъй, „Отец Мой и Отец ваш“ и „Бог Мой и Бог ваш“ се отнасят до Неговото човечество. За Своето тяло, а не за Словото Божие казва, че възлиза, както и когато казва: „към вашия Отец“, защото те са човеци. По същия начин към човешката Му природа се отнасят и думите: „Отче наш, Който си на небесата“ (срв. Мат. 6:9).