Пак казвам и няма да престана да казвам:

Блажен е онзи човек, който е презрял всичко земно и тленно и е придобил любовта.

Неговата награда расте с всеки ден.

За него е приготвен венец, на него е дарувано Небесното царство.

Него възхваляват всички ангели, него прославят всички небесни сили, него с радост посрещат ликовете на архангелите.

За него ще се отворят небесните двери, той ще влезе с дръзновение, ще застане пред Божия престол и ще бъде увенчан от Неговата десница.

И ще царува с Него во веки веков.

“Ето, Аз ви изпращам Утешителя“, защото казва: „друг Параклит (Утешител) ви изпращам“ (ср. Йоан 14:16). Както Сам Той е Бог, така и Този, Който се изпраща, е Бог.

Ако Той беше по-голям от Духа, защото Го изпраща, то също и Духът би бил по-голям от Него, защото Го отведе в пустинята, за да бъде изкушаван (Мат. 4:1).

И как така каза: „за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не отида, Утешителят няма да дойде при вас и няма да ви открие всяка истина“ (ср. Йоан 16:7, 13)? Как е възможно заминаването на Господа да бъде за добро и, понеже Той не е могъл да разкрие цялата истина, да дойде Дух Свети, Когото еретиците наричат творение, за да даде онова, което Господ не е дал?

И защо първият Утешител (Христос) не разкри цялата истина, а вторият (Дух Свети) ни я разкри според словото на Първия, след като Той (Христос) Сам е цялата истина?