Св. Ефрем Сириец (306 – 373) — От Лука свето Евангелие, глава 8

12. а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;

Падналото край пътя (Лука 8:12) [семе] е образ на неблагодарната душа, подобна на онзи, който скри единствения талант, за да оскърби своя благодетел (Мат. 25:24-30). Земята, която обгръщала семето, но не го приемала, била отворена за всякакво зло и затова в нея няма място за учителя, докато не дойде орачът, който ще я разчупи и засее, разрушавайки нейната твърдост.

[Господ] представил лукавия под образа на птица, защото и той похищава [семето]. Но знай, че лукавият не отнема със сила поучението, което се разпростира в сърцето. С този образ Господ ни показва, че гласът на евангелиста стои на прага на слуха [на такъв човек], както житното зърно лежи на повърхността на земята, която не го е скрила в своята гръд; а на птицата не е дадено да достигне до семето, което земята е покрила с крилете си.

Тълкувание на Диатесарон

13. а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;

Това, що падна на камък (Лука 8:13) — с тези думи Благият показва Своето милосърдие, защото, макар и да не бе обработена твърдостта на [тази] земя, Той не я лиши от Своето семе. Тук са посочени онези, които се отвръщат от Неговото учение, както и онези, които казваха: „Това слово е трудно. Кой може да го слуша?“ (Йоан 6:60).

Такъв образ може да бъде и Юда, който, след като чу словото Му, разцъфтя чрез знаменията, но във време на изпитание се оказа безплоден.

Тълкувание на Диатесарон

18. Внимавайте, прочее, как слушате; понеже, който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, що мисли, че има.

Който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има, както и думите: Който има уши да слуша, нека слуша (Мат. 11:15), — говорят за това, че онези, които освен телесни уши имат и духовен слух, способен да възприема духовни истини, на тях Господ ще прибави и още познание, като разкрие по-дълбоко учението за онова, което вече притежават.

Тълкувание на Диатесарон

24. Приближиха се, събудиха Го и рекоха: Наставниче, Наставниче, загиваме! А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълнението водно; и те се уталожиха, и настана тишина.

Заспалият се пробуди и приспа езерото,
за да посочи чрез уталоженото вълнение на водата
непрестанното бдение на Своята неуспиваща божественост.

Той… заповяда на вятъра… и настана тишина (Лука 8:24).
Колко велика е властта и колко милостив е Иисус!
Защото Той със сила подчини това, което не Му принадлежи по природа. Чрез укротяването на вятъра над езерото и чрез заповедта към духовете и бесовете
нашият Господ показа, че Той е Синът на Създателя.

Тълкувание на Диатесарон

32. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.

Гадаринският народ не пожела да излезе сам и да види знаменията на Господа, и Той потопи техните свине, за да излязат не по своя воля. Легионът, който се успокои, е образ на света, който успокоява своята ярост чрез Онзи, Който възкресява всички.

Ако демоните не влязоха в свинете без разрешение, то колко по-малко могат да влязат в човека, сътворен по Божий образ.

Неверниците нека разберат, че Господ има власт да изведе бесовете от човека и да им позволи да влязат в други. Да се уплашат и да познаят Този, Който тайно ги пази от демоните — защото Той заповяда да влязат в свинете, а не в човека. Този, за Когото казваха: „Със силата на Веелзевул изгонва бесовете“ (Лука 11:15), Той се сражаваше със сатаната в пустинята и сега — с неговия „силен“ легион.

А когато демоните влязоха в свинете, Той веднага ги потопи, за да покаже милостивата Си сила, която беше запазила онзи човек. А те Го молеха да не ги отстранява от лицето на земята и да не ги заповядва да отидат в бездната (Лука 8:31). Как би могъл Този, Който каза: „Идете в огъня, приготвен за дявола“ (Матей 25:41), да изгонва чрез Веелзевул и да обещава на демоните бездната?

43. И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едного,

Изцелението излизаше от устата на Иисус и породи вярата, изказана с устата на жената. Той даде явно изцеление и поиска явна цена. Изцелението, излизащо от Неговите уста, можеше да се чуе публично, и Той поиска и открито изповядана с уста вяра.

Но макар жената да изповяда пред всички, те не ѝ повярваха, още повече, че страданието ѝ беше скрито. Когато Господ отвори очите на слепия, те Го нарекоха безумец; и когато Той върна Лазар от смъртта, някои хора, дори измежду онези, които видяха със собствените си очи, не повярваха.

Ето защо [после] Той върна към живот дванадесетгодишното момиче. Онзи, Който можеше да върне в тялото жизнената сила, запазена в продължение на дванадесет години, можеше също да спре и да прогони потока кръв, продължил дванадесет години. Онзи, Който можеше да облекчи една болест, можеше също да премахне и друга. Онзи, Който беше способен да оживи всички мъртви членове на това малко момиче, беше способен да излекува утробата на жената.

46. Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.

„Кой се допря до Мене? … Сила излезе от Мене“ (Лука 8:45–46). Подобно слово нашият Лекар изрече само в този случай, при никаква друга среща с болест Той не каза това. А тази болест е добре позната на много лекари: когато се сблъскваха с нея, те скърбяха понеже не можеха да я излекуват, а единствено да облекчат страданието. Лечебното изкуство се изправяше пред страшна болест и само прибавяше болка към болката.

Но когато дойде всесилното Божество и краят на дрехата Му срещна болната, тя усети в тялото си, че е изцелена от болестта (Марк 5:29). Когато се изчерпа човешкото изкуство, облечено във всякаква мъдрост, тогава се възвести Божествената природа, облечена в одежди.

Защото Той се облече в плът и слезе при човечеството, за да може човечеството да получи от Него. Той яви Своята Божествена природа чрез знамения за вяра. Не гледай само Неговата човешка природа. Той яви човешката Си природа, за да повярват горните, че Той е от долните; и яви Своята Божествена природа, за да се утвърдят долните, че Той е от горните.

Той прие човешка плът, за да може човешката природа да премине към Неговата Божествена природа; и яви Своята Божествена природа, за да не бъде потъпкана Неговата човешка природа.

Тълкувание на Диатесарон

47. Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.

Ако жената, след като беше изцелена, се беше оттеглила от Него тайно, Господ щеше да я лиши от праведния венец. Защото на вяра, която е победила в битката тайно, подхожда да бъде увенчана явно. Затова Той ѝ сплете духовен венец, казвайки: „Иди си с мир“ (Марк 5:34) — понеже мирът е венецът на нейната победа.

Но за да стане ясно, Кой е Господарят на този венец, като каза: „Иди си с мир“, Той не спря, а добави: „Твоята вяра те спаси“ (Матей 9:22), за да се разбере, че мирът, изплетен от Неговите уста, е венецът, който увенча нейната вяра: „Твоята вяра те спаси“.

52. Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.

Когато жената беше излекувана, нашият Господ каза: „Кой се допря до Мене?“ (Лука 8:45), за да може тя сама да заяви пред всички за своето изцеление.

По същия начин, в случая с малкото момиче, Той каза: „Тя спи“ (Лука 8:52), за да могат всички да свидетелстват, че тя е била мъртва, а после, виждайки я върната към живота, онези, които Го презираха, да станат вярващи.

Свидетелството, което те дадоха за смъртта на малкото момиче и за нейното възвръщане към живот, извършено от Господа, беше свидетелство преди Неговата собствена смърт, за да не се стори невероятно това, че Той ще оживее. Така тези, които Го видят отново жив, няма да започнат да отричат това.

Тълкувание на Диатесарон