„Аз не съм достоен да влезеш под покрива ми“ (Лука 7:6). С тези думи стотникът искаше да каже следното: не мога да устоя пред Слънцето на правдата (Малахия 4:2), защото ми е достатъчен и малък лъч от Него, за да се освободя от немощта си, както от тъмнина.

Като чу това, Господ се учуди — Бог се удиви на този човек — и каза на онези, които вървяха след Него: „Истина ви казвам, нито в един от израилтяните не съм намерил такава вяра“ (Лука 7:9). Той каза това, за да изобличи тяхното неверие, защото евреите не вярваха в Него така, както този езичник. Стотникът доведе със себе си евреи, за да бъдат негови застъпници, но те самите бяха посочени и осъдени от Господа, понеже нямаха вяра в Него.

А за да покаже, че вярата на стотника е начало на вярата на езичниците, Той каза, че тази вяра не е плод на видяното, защото мнозина ще повярват, без да видят. „Мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще седнат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство“ (Мат. 8:11).

Тълкувание на Диатесарона 

Синът на Девата срещна сина на вдовицата и стана за нейните сълзи като гъба, а за нейния мъртъв син — живот. Смъртта се върна в бърлогата си, срамно бягайки от Победителя.

Йоан Кръстител изпрати при Него не за да Го пита, а за да може Той да удостовери онези слова, които сам Йоан възвестяваше за Него, защото именно към Него Йоан насочваше умовете на своите ученици.

Когато други ученици чуха какво той говори за Господа, а след това Го и видяха, те оставиха Йоан без скръб и тръгнаха след Него.

Йоан прояви своята добра воля в избора на пътя на проповедта и кръщението, без да изисква за себе си свещеническия сан на своя баща. Така и в този случай, изпращайки своите ученици да видят Неговите чудеса и да се утвърдят във вярата в Него, той желаеше да им предаде съкровищницата, която не бе присвоена със сила.

Тълкувание на Диатесарон

Господ изрече дума, подобна на стрела. В нейния край Той прикрепи примирението като връх и изля върху него любов, която успокоява членовете [на тялото]. И щом Той пусна [стрелата] към онзи, който беше пълен с враждебност, веднага той премина от вражда към мир.

След това нежно и смирено слово на Господа, Който каза: „Симоне, имам нещо да ти кажа“ (Лука 7:40), [Симон] отговори със скрито високомерие: „Кажи, Учителю“. Сладкото и нежно слово проникна в горчивия ум и той роди благоуханен плод. Онзи, който преди това слово тайно беше горделивец, след него стана явен поклонник, въздаващ хвала.

Защото смирението, чрез сладкия език, принуждава дори враговете си да го прославят. Смирението не използва силата си, за да изпитва приятелите си, а върху противниците си показва своето победно превъзходство.

Проповед за нашия Господ

Жената, поради любовта си, изля сълзите, които до този момент били скрити в очите ѝ, а Той, заради нейната смелост, разкри скритите мисли на фарисея. Грешницата мислела за Него като за Бог (за това свидетелства вярата ѝ), а Симон мислел за Него като за обикновен човек (основавайки се на мисленето си). Затова Господ застана между тях и изрече притча, която засягаше и двамата – чрез притчата да укрепи грешницата, а чрез тълкуването ѝ да изобличи фарисея.

Тълкувание върху Диатесарон

Господ извършваше чудеса чрез обикновени неща,
за да знаят онези, които се подиграват на чудесата, от какво се лишават. Защото ако такова лечение бе избрано скрито вътре в душата, несъмнено Той можеше да даде и явно изцеление чрез Своето слово.

И ако чрез целуването на Неговите нозе се осветиха нечисти устни, то колко повече могат да се осветят чисти уста чрез целуване на Неговите уста. Така грешницата чрез целуването получи благодат от пречистите нозе,
които ѝ донесоха опрощение на греховете.

Тя поднесе в дар утеха на нозете на своя Лекар с помощта на миро, а Той ѝ дарува съкровището на изцеленията за нейните болести. Този, Който храни гладните, не бе поканен заради собственото Си тяло, а поради покаянието на грешницата Оправдаващият грешните дойде у фарисея.

Проповед за нашия Господ